Определение № 1487 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 998/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ю. А. Д. срещу Определение № 41873/15.12.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 13034/2025 г. С обжалваното определение, поради наличието на основанията по чл. 159, т. 1 и т. 5 АПК за оставяне на жалбата на Ю. А. Д. срещу решение от 28.10.2025 г. на 44-то Общото събрание на учените от Института по невробиология към Българска академия на науките, е прекратено производството по адм. дело № 13034/2025 г. по описа на АССГ. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. По подробно изложени в частната жалба съображения счита, че изводите на съда, че липсва годен за оспорване административен акт, че липсва отношение на власт и подчинение, че е изтекъл срокът за оспорване, са неправилни. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се реши по същество. Частният жалбоподател се представлява от адв. Георгиева. Ответникът по частната жалба – Общото събрание на учените (ОСУ) от Института по невробиология (ИНБ) при Българска академия на науките (БАН) я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение решаващият съд е приел, че не е налице годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Позовавайки се на чл. 32, ал. 8 от Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) е приел, че в конкретния случай не се касае за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност, а за прекратяване на членство в Научен съвет (НС). Посочил е, че страните не се намират в отношение на власт и подчинение. Алтернативно е изложил съображения, че дори и да се приеме, че е налице годен за оспорване административен акт, то срокът за оспорването му е изтекъл. В тази връзка е посочил, че тъй като жалбоподателката е присъствала на заседанието на ОСУ от ИНБ към БАН, проведено на 28.10.2025 г., срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл на 11.11.2025 г. Определението е правилно като резултат при следните коригиращи мотиви. Производството пред АССГ е било образувано по жалба на Ю. А. Д. срещу решение от 28.10.2025 г. на 44-то ОСУ от ИНБ към БАН, с което същата е отзована като член на научния съвет (НС) на ИНБ. Разпоредбата на чл. 32, ал. 8 ЗРАСРБ, която е цитирал първоинстанционният съд, за да извърши преценка за допустимостта на жалбата, в случая е неприложима. Както правилно е отбелязал съдът тази разпоредба касае обжалваемост на актовете на органите на висшето училище, на научната организация за придобиването на научна степен или за заемането на академични длъжности, както и заповедите на министъра на образованието и науката, издавани във връзка с осъществяването на правомощията му по глава четвърта от ЗРАСРБ. Поради неприложимостта на разпоредбата изводите на решаващият съд, че в конкретния случая не се касаело за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност, а за прекратяване на членство в Научен съвет и че страните по това правоотношение не се намират в отношение на власт и подчинение, за да приеме, че оспорваното решение няма характер на административен акт по чл. 21 АПК са необосновани. Със Закона за Българската академия на науките е регламентиран статутът на БАН. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за Българска академия на науките (ЗБАН) Българската академия на науките е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена. Българска академия на науките е юридическо лице по силата на закона - чл. 1, ал. 3 ЗБАН. Нейното устройство и управление, редът за създаване, преобразуване и закриване на научните институти и другите самостоятелни звена, както и други въпроси, свързани с предмета на дейността на академията се уреждат с Устава на БАН - чл. 3, ал. 1, чл. 4 ЗБАН. Следователно приложимата нормативна уредба е ЗБАН и Устава на Българска академия на науките (УБАН). Между страните не се спори, че ИНБ е към БАН. Съгласно чл. 7 УБАН постоянните научни звена са институти, централни лаборатории, както и центрове и музеи, или други, създадени или утвърдени с решение на ОС на БАН. В чл. 32 УБАН е предвидено, че постоянните научни звена - институти, централни лаборатории, центрове и музеи, създадени от ОС на БАН, са автономни. Ръководни органи на постоянното научно звено (т. е. на ИНБ) са общото събрание на учените; научният съвет; директорът – чл. 34 УБАН. Изрично в чл. 36, т. 2 УБАН е предвидено правомощието на ОСУ да избира, променя и допълва състава на научния съвет на постоянното научно звено. В ЗБАН и в УБАН не е предвиден ред за обжалване на решенията на общото събрание на учените, както на БАН, така и на отделните постоянни звена, вкл. на ИНБ, за разлика от предвидената в чл. 38 от Закона за висшето образование (ЗВО) възможност за съдебно обжалване по реда на АПК на актовете на органите на управление на висшите училища, с която по същество последните се приравняват на административни актове. В случая с решение на ОСУ от ИНБ е отзован член на НС на ИНБ, т. е. променен е съставът на НС. Предвид препращащата норма на чл. 38, ал. 4, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 УБАН отзоваването от състава на НС се извършва по реда на избирането. При упражняване на правомощието по чл. 36, т.1 УБАН ОСУ от ИНБ не действа в качеството на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК, а като орган упражняващ права по чл. 38, ал. 4 ЗБАН. Предвид автономията на БАН актът на ОСУ от ИНБ, с който се отзовава член на НС, не подлежи на обжалване, така както не подлежи на обжалване и актът за избор на член на НС. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство е оспореният акт да е административен по смисъла на чл. 21, 65 или 75 АПК или да е друг акт, за който изрично в закон е предвидено съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая не е предвидено обжалване на актовете на ОСУ от ИНБ. Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е неприложима. За да намери приложение общата клауза за обжалваемост на административните актове на чл. 120, ал. 2 от КРБ, е необходимо оспореният акт да притежава белезите на административен такъв. Едва тогава следва да се преценява правен интерес от обжалването на този акт. Правен интерес може да се преценява само по отношение на акт, който по принцип подлежи на оспорване, а в случая оспореното решение на ОСУ на ИНБ е израз на академичната автономия и не подлежи на обжалване. Няма засягане на права гарантирани от законодателството, такива конкретно не се и сочат от жалбоподателката. Дали е налице нарушаване на етичния кодекс е въпрос, който следва да се изследва в друго производство - ако бъде прекратено трудовото правоотношение, за което данни по делото няма, поради което следва да се приеме, че трудовото правоотношение на частната жалбоподателка не е засегнато от издаденото решение. По изложените съображения оспореното определение като правилно като резултат следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение