Определение № 2521 от 12.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2427/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е частна жалба на „СГА Консулт Плюс“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител – адв. Юрукова, против Определение № 489 от 16.01.2025 г., постановено по адм.дело № 1597/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е оставена без разглеждане „частна жалба вх. № 355/16.01.2023 г.“ на „СГА Консулт Плюс“ ЕООД, против Определение № 3980/27.11.2024 г., постановено по адм. дело № 1597/2024 г. по описа на Адмнистративени съд - Благоевград. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Настоява, че „оспореното Определение“ подлежи на обжалване, доколкото препятства възможността и правота на дружеството-жалбоподател да опровергае твърденията на адм. орган за начина и времето на връчване на обжалваното постановление. Излага и съображения във връзка със срочността на предприетото оспорване. Препис от частната жалба не е връчена на ответната страна на основание чл. 213а, ал. 7, изр. второ от АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Благоевград се е развило по реда на чл. 147, ал.3 във вр. с чл. 144 ал. 2 от ДОПК и било образувано по жалба на „СГА Консулт плюс“ ЕООД против Решение № ПО-105/25.10.2024 г. на Директора на ТД на НАП – гр.София, с което на основание чл. 195, ал. 1 от ДОПК е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на „СГА Консултинг плюс“ ЕООД срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 от ДОПТК изх. № С240022-023-0002613/09.09.2024 г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, като недопустима. С Определение № 3980/27.11.2024 г., постановено по адм. дело № 1597/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград е отхвърлена жалбата на „СГА Консулт плюс“ ЕООД против Решение № ПО-105/25.10.2024 г. на Директора на ТД на НАП – гр.София. За да постанови обжалваното Определение № 489/16.01.2025 г. първоинстанционният съд е приел, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 88, ал.3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, установяваща едноинстанционният контрол на съдебните актове от рода на процесния – такъв по чл. 147, ал. 3 от ДОПК. Административен съд- Благоевград е счел, че са налице основанията по чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК във вр. с чл. 147, ал. 3 от ДОПК и § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 88, ал. 3 от АПК. При тези съображения е обосновал извод, че „частната жалба“ следва да бъде оставена без разглеждане. Така постановеното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 213, ал. 2 от АПК /нова бр. 15/19.02.2021 г./, приложима предвид § 2 от ДР на ДОПК, предвижда касационната жалба или протест да се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основание чл. 215, т. 4 от АПК, а именно когато са подадени против първоинстанционен съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Оспорването на тази категория актове е уредно в чл. 213а, ал. 7 от ДОПК. Посочените разпоредби са съответно приложими и по отношение на частните жалби против определенията и разпорежданията на съда – чл. 231 и чл. 236 от АПК. Правомощието на Директора на ТД на НАП да остави без разглеждане предявената пред него жалба против постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК в случаите на подаването й след преклузивния за това срок по чл. 197, ал. 1 във вр. с чл. 121, ал. 2 от ДОПК, произтича от нормата на чл. 147 от ДОПК, приложима субсидиарно съгласно правилото на чл. 144, ал. 2 от ДОПК. Или оспорването пред първостепенния съд е насочено против Решение по чл. 147, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 147, ал. 3 от ДОПК в тези случаи съдът се произнася в 30-дневен срок с определение, като не е посочено, дали актът на съда подлежи на касационен контрол, поради което и приложими субсидиарно на основание § 2 от ДР на ДОПК в тези случаи са правилата на чл. 229 и сл. от АПК. Нормата на чл. 229, ал. 1 от АПК дефинира две категории определения, подлежащи на касационен контрол – преграждащите по нататъшното развитие на производство, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 /т. 1/ и изрично посочените в закона /т. 2/. Определението на съда, с което се произнася по законосъобразността на решение по чл. 147, ал. 1 от ДОПК за оставяне на жалба без разглеждане, постановено при обжалването по административен ред, не е от категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на делото, нито попада в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК. Аргумент за това е и уредбата, съдържаща се в аналогичното производство по чл. 88 от АПК, съгласно ал. 3 на която правна норма изрично са изключени от кръга на касационния контрол определенията на съда в тази хипотеза, в която насока са и съображенията на първата съдебна инстанция. Липсата на положителната процесуална предпоставка по чл. 215, т. 4, вр. с чл. 236 АПК за надлежното упражняване на правото на частна жалба правилно е релевирана от състава на Административен съд – Благоевград и решаващият му извод, че същата е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, е напълно съответен на приложимия закон. Оплакванията в частната жалба, предмет на разглеждане от настоящия състав на ВАС, за противното са изцяло неоснователни. В същата частната жалба не са изложени каквито и да било съображения относно бланкетно поддържаните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и трето от АПК, а те не са в обхвата на служебния касационен контрол – чл. 218, ал. 2 от АПК. Инвокираните в частната жалба доводи, касаещи срочността на предприетото оспорване на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, са относими по съществото на правния спор, който предвид нормата на чл. 147, ал. 3 във вр. с чл. 144 ал. 2 от ДОПК е разрешен с акт /тук не е поставян въпросът относно допустимостта на съдебния контрол/ на Административен съд – Благоевград. Последният обаче е изключен от възможността за касационен контрол. След като е стигнал до краен извод, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане Административен съд – Благоевград е постановил едно правилно определение което не страда от пороците твърдяни в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,