Решение № 810 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9890/2008 г.

Решение № 810 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9890/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Станислав Славов - пълномощник на Марийка Георгиева Кючукова от гр. Варна, срещу решение № 1255 от 15.04.2008 г., постановено по гр. д. № 1594 по описа за 2007 г. на Районен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е изменил постановеното от Общинска служба "Земеделие и гори" (ОСЗГ) - Варна решение № 4006 от 30.11.2006 г., като е увеличил стойността на определеното обезщетение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ от 80 лв. на 6 984 лв. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи за допуснато нарушение на съществени съдопроизводствени правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. От ответната страна - ОСЗГ-Варна е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК. В него се съдържа становище за основателност на касационната жалба и неправилност на решението на районния съд. По подробно изложените съображения в него се моли, то да бъде отменено. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението. Счита, че то е постановено в нарушение на нормите на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, като стойността на обезщетението неправилно е определена по реда на чл. 7 от наредбата. На следващо място счита, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е изложил никакви мотиви относно приетото заключение на единичната експертиза. По тези и другите изложени съображения намира, че решението следва да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: За да измени решението на ОСЗГ-Варна, с което е определена стойността на обезщетението за признато, но невъзстановено право на собственост от 0, 370 дка земеделска земя, съдът се е позовал на т. 3 от приетата без оспорване заключение на тройната експертиза. Според т. 3 от заключението оценката на 0, 370 дка земеделска земя, която попада в урбанизираната част на населеното място, е 6 984 лв. Без да мотивира защо приема заключението само в тази му част, стойност на земята към момента на определянето й с обжалваното решение на ОСЗГ № 4006 от 31.11.2006 г., и защо не приема другата част, с която стойността е определена в размер на 95 726 лв., съдът е изменил решението на органа на поземлената реформа. Решението е неправилно, защото е постановено в нарушение на съществени процесуални правила. Липсата на мотиви на съда относно реда и начина, по който е определена стойността на обезщетението прави порочно решението. Направеният правен извод, без обосноваването му и от кои факти и правни норми следва той, не може да се провери. Дори и да се приеме, че това е Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи (НРОЦЗЗ), не може да се провери кой текст е използван от нея нито от вещите лица при даденото заключение, след като заключението им е в две части, с които по различен начин е определена стойността на обезщетението, нито от съда, който го е възприел само в едната му част. Няма изложени мотиви и относно това, защо е възприето заключението в частта му на т. 3, а не е възприето в частта му на т. 4. Няма изложени мотиви и относно заключението на единичната експертиза, което също е прието. Това заключение нито е обсъждано, нито е коментирано по някакъв начин. Направените твърдения в касационната жалба относно липсата на обоснованост на решението и съответното приложение на материалното право - чл. 3 или 7 НРОЦЗЗ са основателни. Жалбоподателят счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила не е установено по кой ред следва да се определи стойността на обезщетението за признато, но отказано реално възстановяване на право на собственост върху 370 кв. м. При липсата на мотиви касационната инстанция не може да провери правилността на първоинстанционното решение. Това налага то да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд. При новото разглеждане на делото ще следва да се изложат мотиви относно нормативният ред, по който трябва да се определи стойността на обезщетението. Кои текстове от него следва да се приложат с оглед приетите за установени факти по спора. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение