Определение № 2440 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12347/2025 г.

Производството по делото е по чл.248, ал.3 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), във връзка с параграф 40 от ПЗР на ЗИД на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. П. В. от гр.Бургас, подадена чрез процесуален представител – адвокат М. Матеева срещу определение № 8835 от 17 октомври 2025 год. постановено по адм.дело № 289/2025 год. по описа на Административен съд гр.Бургас. Определението се обжалва в частта в която са присъдени разноски в полза на частният жалбоподател. С обжалваното определение състава на Административен съд гр.Бургас е присъдил в тежест на ответника - Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД МВР) гр.Бургас разноски в размер на 2 080.00 (две хиляди и осемдесет) лева. Търсят се допълнителни разноски в размер на 1200 лева за който се твърди, че били направени при разглеждане на делото пред Върховния административен съд – адм.дело № 12065/2024 год. Ответната по делото страна - началник сектор „Пътна полиция", Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Бургас не взема становище по допустимостта и основателността на частната жалба. По делото е установено следното от фактическо и правно естество: Основното производство по делото е приключило с постановяване на определение № 4443 от 15 май 2025 год., с което е оставена без разглеждане жалбата на И. П. В. от гр. Бургас, [улица], против бездействие на началник сектор „Пътна полиция (“ПП), Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Бургас, да му върне свидетелство за управление на МПС (СУМПС) отнето при издаване на заповед № 23 - 1275 - 000260 от 07 май 2023 год. на младши автоконтрольор, сектор ПП, ОДМВР Велико Търново, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и производството по делото е прекратено. С прекратителното определението е осъдена ОДМВР Бургас да плати на И. П. В. от гр. Бургас, [улица], разноски в размер на 1 010.00 лева. На 27 май 2025 год. ответникът началник сектор ПП ОДМВР Бургас, е подал частна жалба против определение № 4443 от 15 май 2025 год. с твърдение, че няма основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. На 28 май 2025 год. частна жалба е подадена против определението и от жалбоподателя И. П. В. с искане за изменение на определението в частта за разноските, поради несъгласие с присъдения размер. След анализ на наличните по делото доказателства, извършените процесуални действия на страните съдът на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК е постановил няколко диспозитива: ИЗМЕНИЛ е определение № 4443 от 15 май 2025 год., постановено по адм. дело № 289/2025 г. по описа на Административен съд гр.Бургас, в частта за разноските, като ОДМВР Бургас е осъдено да заплати на И. П. В. от гр. Бургас, [улица], разноски в размер на 2 080.00 лева. ОСТАВИЛ Е БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на началник сектор ПП, ОДМВР Бургас, за отмяна на определение № 4443 от 15 май 2025 год., постановено по адм. дело № 289/2025 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта за разноските и е ПРЕКРАТИЛ производството по адм. дело № 289/2025 г. по описа на Административен съд гр.Бургас, в тази част. За да не присъди търсените в настоящото производство допълнителни разноски за производството пред ВАС, състава на Административен съд гр.Бургас приема, че първоначално постановеното решение по спора - решение № 6686 от 17 септември 2025 год. постановено по адм. дело № 941/2024 год. е оспорено пред ВАС, който с решение № 1293 от 13 февруари 2025 год. по адм. дело № 12065/2024 год. е обезсилил решение № 6686 от 17 септември 2025 год. и е върнал делото за ново разглеждане с указания. Приема се че в производството пред ВАС е платена от жалбоподателя държавна такса в размер на 70.00 (седемдесет) лева. Приема се също, че данни за претендирано и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200.00 лева в производството пред ВАС липсват, поради което такива не са присъдени. Процесното определение е оспорвано само в тази част – за неприсъдените разноски представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред ВАС. Във връзка с наведените доводи в частната жалба съдия – докладчика със свое разпореждане от 21 януари 2026 год. е задължил завеждащ служба „Съдебно деловодство и административно обслужване“ при Върховния административен съд да приложи по делото копие на всички сканирани документи приложени към касационната жалба с входящ номер 14955 от 09 октомври 2024 год. подадена на хартиен носител от И. П. В. чрез неговият пълномощник адвокат Е. Петрова. В изпълнение на това разпореждане по делото е постъпил отговор с вх.№ 2737 от 29 януари 2026 год. към който по опис са приложени всички документи подадени от пълномощника на частният жалбоподател по преписка вх.№ 14955 от 09 октомври 2024 год. по описа на ВАС. В точка четири от описа е приложено пълномощно, а в точка пет от описа е приложен договор за правна защита и съдействие от 07 октомври 2024 год. Съгласно този договор е договорено и заплатено от частният жалбоподател И. П. В. в брой 1200 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС срещу решение по адм.дело № 941/2024 год. по описа на Административен съд гр.Бургас. Със свое разпореждане от 02 февруари 2026 год. съдия – докладчика по делото е разпоредил препис от всички описани в писмо на завеждащ служба „Съдебно деловодство и административно обслужване“ при Върховния административен съд с вх.№ 2737 от 29 януари 2026 год. документи да бъдат изпратени на ответника по делото – началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, като е дадена възможност в седмодневен срок от получаването им да вземе становище по тях. Такова становище по делото не е постъпило. При така установените факти, настоящият състав на Върховен административен съд намира частната жалба за основателна. Определението е неправилно. Противно на приетото от първостепенния съд, в настоящия казус заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение в производството по адм. дело № 12065/2024 год по описа на ВАС е доказано. Действително при постановяване на своя акт, състава на Административен съд гр.Бургас не е разполагал с доказателства за твърдените и заплатени разноски представляващи адвокатско възнаграждения в производството пред Върховен административен съд. След събраните служебно писмени доказателства се установява че с подаване на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие от 07 октомври 2024 год. между частният жалбоподател И. П. В. и адвокат Е. Й. Петрова, в който е записано, че възнаграждението за уговореното процесуално представителство се определя в размер на 1 200 лева, платими от доверителя на довереника в брой, в деня на подписване на договора.Изрично в договора е отразено че сумата от 1200 лева е заплатена в брой. При това положение частната жалба се явява основателна. Общият размер който следва да бъде осъден да заплати ответника представляваща направените по всички производства разноски от частният жалбоподател възлиза на обща сума 3 280,00 лева, представляваща 2 080.00 лева ( присъдените разноски с определение № 8835 от 17 октомври 2025 год. постановено по адм.дело № 289/2025 год. по описа на АС гр.Бургас) и 1200 лева (доказани разноски направени за адвокатско възнаграждение по адм. дело № 12065/2024 год по описа на ВАС) или общо 1677,04 евро (съгл. чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото). За пълнота на изложението следва да се отбележи, че състава на Административен съд гр.Бургас е развил пред себе си недопустимо производство квалифицирано от него с правно основание чл.176а АПК. След постановяване на обжалваното пред настоящата инстанция определение № 8835 от 17 октомври 2025 год. постановено в производство по реда на чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК е постъпило ново искане от частният жалбоподател И. П. В. за изменението му в частта за разноските. В това ново искане не е посочено правно основание. Състава на първоинстанционния съд го е квалифицирал и разгледал като искане по чл.176а АПК и се е произнесъл по същество като е оставил без уважение това искане. При конкретната фактология, така развилото се производство е било недопустимо. Ако се квалифицира това искането като такова по чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК, същото е недопустимо, защото не може да се прави второ искане за изменение на определение постановено вече в производство по чл.248 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК определението постановено в това производство подлежи на обжалване по реда по който се обжалва основното изменено определение. Именно при тази процесуална възможност е образувано настоящото производство пред Върховен административен съд. Ако се възприеме квалификацията на това искане, дадена от състава на Административен съд гр.Бургас – правно основание чл.176а АПК, то на друго основание искането е отново недопустимо. С оглед датата на образуване на главното производство – 06 юни 2024 год. нормата на чл.176а АПК е неприложима съгласно параграф 40 от ПЗР на ЗИДАПК обнародван в ДВ брой 63 от 01 август 2025 год. в сила от 05 август 2025 год. Съгласно този параграф на ПЗР на ЗИДАПК неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Или разпоредбата на чл.176а АПК е нова и не се прилага за заварените и образувани преди датата на влизането и в сила съдебни производства, каквото е настоящото. По тези съображения определение № 10564 от 27 ноември 2025 год. постановено по адм.дело № 289/2025 год. по описа на Административен съд гр.Бургас е недопустимо. Недопустимостта на съдебния акт обаче може да бъде премахната само по пътя на обжалването му, каквото в конкретния случай не е предприето. Срещу това определение липсва депозирана частна жалба, поради което същото макар и недопустимо е влязло в сила. Разноски по делото за настоящата инстанция не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По изложените съображения, Върховен административен съд, седмо отделение