Определение № 188 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1093/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Й. В., срещу определение №440/22.12.2014г., постановено по гр.д. №6870/2014г. на Върховен касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на решение №16619/27.08.2014г. на СГС, с което е потвърдено решение № ІІІ-117-158/04.07.2012г., постановено по гр.д. №10314/2011г. на Софийски районен съд. Ответникът по частната жалба [фирма] и третото лице помагач [фирма], [населено място], не представят писмен отговор в указания от закона срок. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на Б. Й. В. за отмяна на решение №16619/27.08.2014г. на СГС, с което е потвърдено решение № ІІІ-117-158/04.07.2012г., постановено по гр.д. №10314/2011г. на Софийски районен съд. Върховният касационен съд, състав на IV г.о. е приел, че в подадената молба за отмяна не се сочат обстоятелства, които се включват в някоя от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК, а само се излагат общи оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на влязлото в сила решение. Тъй като посочените в молбата пороци на решението не съставляват основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, съдът я е приел за недопустима и оставил без разглеждане. Отмяната по чл.303 ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения, и то когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Преди да разгледа молбата по същество, Върховният касационен съд в производството по чл.307, ал.1 ГПК, в закрито заседание извършва проверка за допустимостта й. В обжалваното определение, съставът на IV г.о. на ВКС правилно е стигнал до извода за недопустимост на молбата за отмяна, поради липса на изложени основания по чл.303 ГПК. Независимо че е наименувана „молба за отмяна”, по своето съдържание тя представлява жалба – изложени са твърдения за неправилност на влязлото в сила решение, но не и твърдения за наличие на някое от основанията, изрично и изчерпателно посочени в чл.303, ал.1 ГПК. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение