Определение № 360 от 12.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1009/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл. 248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 57 / 13.01.2013 год. по т.д.№ 2110 / 2013 год. на САС,ТО, 9 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248 ал.1 ГПК – за допълване въззивното решение с присъждане в негова полза разноски,съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба на противната страна, както и за изменение на постановеното въззивно решение,в частта по присъдени в полза на „Л.” А. разноски за въззивното производство в размер на 554 лв.,чрез отмяната му,като неправилно. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,с което дължимостта на разноските по същество е съобразена единствено с изхода на въззивната - за „Л.„А.,респ. с изхода на насрещната въззивна жалба - за [фирма],като не е отчитана осъществяваната от всяка от страните защита срещу противната въззивна жалба,респ. и размера на обжалваемия интерес по същата, съобразим при разпределяне отговорността за разноски. Ответната страна – „Л.„А. - оспорва частната жалба и счита,че съдът правилно е оставил молбата по чл.248 ал.1 ГПК без уважение,тъй като подадената от [фирма] насрещна въззивна жалба е приета за изцяло неоснователна, при частично уважаване на собствената му въззивна жалба. Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: В първоинстанционното производство искът на „Л.„А. срещу [фирма] е уважен за сума от 16 283,34 лв. и отхвърлен за 235 014,90 лева.Ищецът е подал въззивна жалба с обжалваем по същата интерес 235 014лв. / размера в който искът му е бил отхвърлен/. [фирма] е подал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му,с която е уважена искова претенция за 16 283,34лева.С въззивното решение са присъдени допълнително 900 лева в полза на ищеца и жалбата му отхвърлена за 234 114,90 лева.„Л.”А. е понесло разноски в общ размер от 14 700,30 лева / държавна такса и адвокатско възнаграждение /,а [фирма] претендира понесени разноски единствено от адвокатско възнаграждение – 5 500 лева,предвид отхвърляне изцяло на насрещната му въззивна жалба,поради което и не подлежи на възмездяване понесената държавна такса за същата.В представените пълномощни не е договорено разделно възнаграждение за защита по подадената въззивна жалба, респ. за процесуално представителство в осъществяване защита срещу противната въззивна жалба,а е договорено възнаграждение за общо процесуално представителство по въззивното дело, вкл. потвърдено получаването му. При така установеното, обжалваемият интерес за всяка от страните се формира не само от размера на претенцията, в защита на която е подадена собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията по противната въззивна жалба, срещу която страната се е защитавала и следователно правилото на чл.78 ал.1 и чл.78 ал.3 ГПК предпоставя съобразяване както уважена спрямо отхвърлена част на собствената, така и уважена спрямо отхвърлена част на противната въззивна жалба. Така при общ за всяка от страните обжалваем интерес, формиращ се от интереса от защита на собствената и защита срещу противната въззивна жалба - 251 298,24 лв. / 16 283,34 лв. уважена част и 235 140,90 лв. отхвърлена част от исковете /, „ Л. „ А. е провело успешна защита до размера на 17 183,34 лв. / присъдени допълнително 900 лв. и отхвърлена насрещна въззивна жалба за 16 283,34 лева / ,а [фирма] е провело успешна защита за 234 114,90 лева / отхвърлена част от въззивната жалба на „ Л.” А.. Заплатената от ищеца държавна такса по въззивната жалба от 4 700,30 лв. подлежи на възмездяване само до размера на 18 лв. / 2 % от 900 лв./, а заплатената от ответника правилно не е претендирана за възмездяване ,с оглед отхвърляне на насрещната въззивна жалба изцяло. Що се касае до заплатените адвокатски възнаграждения, като договорени общо за процесуално представителство по делото,същите подлежат на възмездяване в размер на 683,78 лв. в полза на „ Л.„ А. и 5 123,93 лв., в полза на [фирма]. Ведно с подлежащата на възмездяване част от държавната такса и по компенсация, прилагането на чл. 78 ал.1 и ал.3 ГПК предпоставя дължими от „ Л. „ А. разноски в полза на [фирма] от 4 422,14 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение