Решение № 11211 от 23.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1373/2011 г.

Решение № 11211 от 23.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1373/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, срещу решение № 531 от 21.12.2010 г. по адм. дело № 337 по описа за 2010 г. на административния съд - Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "ДКБ - Инвест" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Огнян Лазаров и чрез възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 150900716 от 1.02.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 154 от 1.04.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от 25.02.2009 г. до 31.08.2009 г. С него на същото е определено задължение за ДДС в размер на 3 106.80 лв. за данъчен период м. 03.2009 г. по повод установена липса на стоки на стойност 15 001.01 лв., съответно направена корекция на ползван данъчен кредит, на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата обстановка по спора, обсъдени са събраните по делото доказателства, включително заключение по изслушана съдебно-счетоводна експертиза, анализирани са приложените правни разпоредби и конкретно тази на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, като е направена преценка за незаконосъобразност на РА в посочената обжалвана част. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Процесната ревизия е реализирана по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като административният орган е приел, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Осъществено е уведомление до ревизираното лице по чл. 124, ал. 1 от ДОПК за реда, по който ще бъде проведена ревизията, като е изискано и попълване на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Приходният орган е посочил, че определя данъка по специалния ред, понеже е установено нарушаване на изискванията на счетоводното отчитане на стопанските операции, което не дава възможност за правилно определяне на дължимите данъци от задълженото лице. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност, съдът е приел, че не са доказани предпоставките за провеждане на ревизия по посочения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК и недоказани фактически констатации за установени липси на ревизираното лице за процесния данъчен период, за които е начислен ДДС по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Според чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК облагането по този ред се осъществява когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденето счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци са унищожени не по установения ред. От изслушаното по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, се опровергава изводът на органа по приходите, че понеже сметка 304 Стоки не се води аналитично по артикули, а начинът на изписване на стоките - еднократно в края на месеца като от стойността на всички извършени продажби се спада търговската надценка, не позволява да се определи резултата от всяка една сделка и не позволява определянето на дължимия данък от лицето. Експертът сочи, че така посочения и избран от ревизираното лице метод на изписване на стоките - методът на средно претеглената стойност, изчислена на периодична основа, е един от възможните подходи за изписване на стоките при тяхното потребление. Той не води до отклонение при определяне на отчетната стойност на продажбите в края на всеки календарен месец, съответства на счетоводните изисквания и позволява определяне на дължимите данъци от ревизираното лице на база редовните му счетоводни записвания. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на съда относно неправилното уведомяване на лицето по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, както и преценката на същия, че фактическите констатации на процесния РА не се ползват с презумпцията за истинност, респ. относно преразпределяне на доказателствената тежест. Достатъчно основание за формиране на преценка за незаконосъобразността на процесния РА се явява неосъществяване на материалноправната предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят направените съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 161 от ДОПК и чл. 143 от АПК, за адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв., за което има данни, че е реално внесено. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение