Определение № 38 от 13.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3761/2013 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма], с която същият моли да се измени решение № 144/19.12.2014г. по т.д. №3761/2013г. на ВКС на РБ, ТК, I т.о, в частта за разноските, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции в размер на 2190 лева, а присъденото на ищеца И. П. П. адвокатско възнаграждение бъде намалено до размер на 3390 лева. С влязло в сила определение №235 от 28.07.2015г. по настоящото дело, молбата на [фирма] за изменение на решението относно дължимите в негова полза разноски е оставена без разглеждане. Ответникът по молбата И. П. П., в писмения си отговор поддържа, че молбата е неоснователна. Ответникът по молбата Н. П. К., счита същата за основателна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за изменение на определението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. С решение №144/19.12.2014г. по т.д. №3761/2013г. на ВКС на РБ, ТК, I т.о, е отменено решение №1010 от 07.06.2013г. по в.гр.д. № 1020/2013г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №4688 от 17.12.2012г. по гр.д. №4023/2012г. на Пловдивски районен съд, 5 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. П. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени болки и страдания, вследствие на осъществено на 30.09.20Юг. ПТП, за част от исковата претенция в размер на 17 000 лева, и вместо това е осъдено [фирма], [населено място], да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ на И. П. П. сумата 17000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно - транспортно произшествие от 30.09.20Юг., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.20 Юг. до окончателното плащане, както и сумата от 6040,40 лева, разноски за производството в трите инстанции, съразмерно на уважената част от иска. Ищецът И. П. П. е претендирал присъждане на 40 000 лева, като впоследствие е признал извършено от ответника в хода на производството плащане в размер на 15 000 лева и е извършил частичен отказ от иска за 15 000 лева. За останалия заявен размер от 25 000 лева, предявеният иск по чл.226 от КЗ /отм./ е бил отхвърлен изцяло като неоснователен от първата инстанция, това решение е потвърдено от въззивния съд, а с решение №144/19.12.2014г. по т.д. №3761/2013г. на ВКС на РБ, ТК, I т.о, искът е уважен за сумата от 17 000 лева. Предвид изхода на спора на ищеца е следвало да бъдат присъдени допълнително разноски за адвокатско възнаграждение. Тези разноски са както следва: 3750 лева за първа инстанция, 3750 лева за въззивна инстанция и 1300 лева за касационна инстанция. Извършването на разноските е удостоверено от представените договори за правна защита и съдействие от 19.01.2012г., 13.05.2013г. и 26.09.2014г., в които е отразено, че уговореното в тях възнаграждение е заплатено в брой. Следва да се отбележи, че възнаграждението в първоинстанционното производство е уговорено и заплатено в момента на предявяването на иска за сума в размер на 40 000 лева, преди извършеното доброволно плащане от ответното застрахователно дружество. Минималното адвокатско възнаграждение съгласно действащата към 19.01.2012г. редакция на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при размер на исковата претенция 40 000 лева възлиза на 1250 лева. Уговореният между страните размер на възнаграждението надвишава минималния размер по Наредба №1 трикратно. Преценявайки действителната фактическа и правна сложност на първоинстационното производство, за което е договорено и заплатено възнаграждението от 3750 лв. настоящият съдебен състав намира, че същото не е прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. Процесуалният представител на ищеца освен, че е изготвил исковата молба, е взел участие и в три съдебни заседания, в които са направени множество възражения от ответниците и са осъществявани редица процесуални действия по събиране на доказателства, включително разпит на свидетели и приемане на експертизи. Дължимият размер на адвокатското възнаграждение за първата инстанция с оглед изхода на спора възлиза на 2960 лева. За въззивната инстанция при размер на предявения иск 25 000 лева минималното адвокатско възнаграждение съгласно действащата към 13.05.201 Зг. редакция на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 950 лева. Уговореният и заплатен размер на възнаграждението от 3750 лева се явява прекомерен доколкото пълномощникът на ищеца освен, че е изготвил въззивната жалба, е взел участие само в едно съдебно заседание. Поради това дължимият размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до 2000 лева, като от тази сума на ищеца следва да бъдат присъдени 17/25 с оглед изхода на спора или 1360 лева. За касационната инстанция при размер на предявения иск 25 000 лева минималното адвокатско възнаграждение съгласно действащата към 26.09.2014г. редакция на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1280 лева, при което уговореното и заплатено възнаграждение в размер на 1300 лева се явява почти равно на минималното и не следва да бъде намалявано. От тази сума на ищеца следва да бъдат присъдени 17/25 с оглед изхода на спора или 884 лева. С оглед изложеното общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение за трите инстанция възлиза на 5164 лева. В общия присъден на ищеца размер от 6040,40 лева, освен адвокатското възнаграждение, не са включени и други заплатени от ищеца в трите инстанции разноски, тъй като същият е бил освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл.83 от ГПК. Поради това молбата на [фирма] се явява частично основателна, като присъдените в полза на И. П. П. разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени от 6 040,40 лева на 5164 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,