Определение № 11679 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10098/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от С. Н. Т., Народен представител от ПГ на Партия „Възраждане“, против Определение № 3581 от 19.09.2024 г., постановено по адм. дело № 502/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена молбата му за изменение на Определение № 2471 от 24.06.2024 г. по същото дело, в частта му за разноските. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд досежно направеното с молбата по чл.248 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и че ответната страна не е станала причина за завеждане на делото. Посочва, че за него не е изтекъл срока по чл. 78, ал. 5 във вр. с чл. 80 от ГПК за възражение за прекомерност и че присъденото адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и реално осъществените процесуални действия, като в тази връзка се позовава и на дело С-438/2022 г. на СЕС. Иска да се отмени обжалваното определение и се измени Определение № 2471 от 24.06.2024 г., постановено по адм.д. № 502/2024 г. по описа на АС-Пазарджик в частта за разноските, като се намалят присъдените такива. Ответната страна – Началник на отдел „Управление на проекти“ при Община Септември, редовно призован чрез процесуалния му представител, не е взел становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди наведените доводи и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Н. Т., Народен представител от ПГ на Партия „Възраждане“, против писмо с изх. № 92-00-71-1 от 04.04.2024 г. на Община Септември, подписано от И. Д. на длъжност Началник на отдел „Управление на проекти“. Съдът е приел, че оспореното писмо има уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което с Определение № 2471 от 24.06.2024 г., постановено по делото, на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на С.Т., прекратил е производството по делото и е осъдил последния да заплати на Община Септември сумата от 1 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е отхвърлил молбата на С.Т. за изменение на определението в частта за разноските, като е посочил че ответникът не дал повод за завеждане на делото, че С.Т. не е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, както и че същото е договорено в минималния размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. /в относимата редакция/, който е справедлив и обоснован. Определението е правилно. Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, първоинстанционният съд е присъдил разноски на ответната страна - договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Независимо, че преди подаване на молбата по чл.248 от ГПК, С.Т. не е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение, с оспореното определение първоинстанционния съд е изложил съображения в тази насока. Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в Наредба на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) - в случая Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.). Следователно, при определяне дължимия размер на адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени три обстоятелства: 1. то трябва да е справедливо; 2. обосновано и 3. да съответства на предвидения в съответната Наредба минимум. Наредбата създава гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното производство, като определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на възнаграждението, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания материален интерес. В правомощията на съда е да прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и справедливо да остойностява заплатеното от страната, с оглед на всички обстоятелства по делото. Горното виждане е в съответствие и с указанието на СЕС по дело С-438/22, съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическият и правен контекст, в който той се вписва. В случая предвид обема на осъщественото процесуално представителство и договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, в минималния размер, съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата, се налага извода, че същото се явява справедливо и обосновано и не следва да бъде редуцирано. По изложените съображения, като е счел молбата на С.Т. за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските за неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение