Решение № 1543 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9282/2018 г.
ВАСIII отделение30.01.2020 г.докладчик Юлиян Киров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 418 от 19.06.2018 г. по адм. дело № 21/2018 г. на Административен съд– Плевен в обжалваната му част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1543 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9282/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Киров, насочена срещу Решение № 418 от 19.06.2018 г. по адм. дело № 21/2018 г. на Административен съд - Плевен (АС Плевен) в частта, с която е отхвърлен иска срещу Областна дирекция "Земеделие" Плевен (ОДЗ Плевен). От изложението в жалбата могат да се извлекат твърдения за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон. Касационният жалбоподател счита, че противозаконно е лишен от право да се разпорежда и да управлява негов поземлен имот. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения иск. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки. Ответникът- Областна дирекция "Земеделие" - Плевен в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Данов моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова иска да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: АС Плевен е сезиран с искова молба /ИМ/ на М. Киров, срещу Областна дирекция "Земеделие" Плевен, с който е предявен иск за вреди в размер на 8523 лева от конфискувана 10, 857 дка земеделска земя, и за пропуснати ползи от същата земя, както и законната лихва върху тях. С обжалвания съдебен акт на Административен съд- Плевен е ОБЯВЯВЕНО ЗА НИЩОЖНО Решение № Д182/31.03.2000 г. на ПК- Долни Дъбник, с което на М. Киров е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 10, 875 дка, III кат с решение № Д-ОБ от 13.01.2000 г по чл. 19, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. На следващо място е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на М. Киров срещу Областна дирекция "Земеделие" Плевен, за обезщетение на имуществени вреди - претърпени загуби в размер от 8 523 /осем хиляди петстотин двадесет и три/ лева и пропуснати ползи в размер от 11 562 /единадесет хиляди петстотин шестдесет и два/ лева, и законната лихва върху тях. В частта, с която е ОБЯВЯВЕНО ЗА НИЩОЖНО Решение № Д182/31.03.2000 г. на ПК гр. Долни Дъбник съдебния акт на адм. съд не е обжалван и съответно е влязъл в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. То има за предмет съдебното решение на АС Плевен, в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение. За да отхвърли иска за обезщетение съдът е приел, че по делото не са доказани имуществени вреди - както претърпени загуби, така и пропуснати ползи, като не е доказана и връзка между нищожността на административния акт и претърпени от ищеца имуществени вреди. Посочил, е чее налице друг адм. акт, с който е определено по голямо обезщетение. В заключение е приел, че искът за имуществени вреди - както по отношение на претърпените загуби, така и по отношение на пропуснатите ползи е неоснователен в частта му за главницата. Доколкото е неоснователен искът за главницата, е приел за неоснователна и акцесорната претенция за лихви, поради което искът е бил отхвърлен изцяло. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че съдебният акт в обжалваната му част е неправилен. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, като изводите на съда са подробно и логично обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Мотивите в съдебния акт са формирани на база възприетите факти и дават пълни и ясни отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 236, ал. 2 от ГПК, чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касатора, с които изразява несъгласие с развитите изводи на съда по отношение на претенцията за вреди под формата на пропуснати ползи. При условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК се споделят изводите на адм. съд, които са изградени на база точен анализ на данните от приетите доказателства. Правилно с оглед представените по делото доказателства административният съд е приел, че исковата молба е неоснователна. Обосновано решаващият съд е приел, че не се доказва по делото незаконосъобразен адм. акт или действие от страна на Областна дирекция "Земеделие" - Плевен, от който да са причинени вреди. Процесното решение на ПК Долни Дъбник на основание чл. 19, ал. 6 ППЗСПЗЗ определя само стойността на обезщетението, без то да се конкретизира по вид. Съдът е съобразил, че с друго Решение № Д182 от 31.03.2000 г. на ПК- Долни Дъбник на наследниците на Ценков е определено обезщетение от 8644 лева. За това решение няма данни да е оспорено по общия ред за оспорване на решения на ПК - чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Обосновано адм. съд е приел, че по тази причина вреди- претърпени загуби, поради липсата на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост са неоснователни, доколкото е налице административен акт, с който е определено обезщетение- 8644 лева и то по-голямо от претендираното в размер от 8523 лева. Не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно- следствена връзка с твърдените вреди – чл. 4 ЗОДОВ. Твърденията му за пропуснати ползи също са неоснователни и хипотетични. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, като предположението за него винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо допускане за настъпване на увеличаването. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно, а не само субективно очакван като увеличение на имуществото. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразни действия или бездействия. Ищецът не е доказал с преки доказателства, създаващи сигурно убеждение в съществуването на подлежащия на доказване факт и необходими да обезпечат успешно главно доказване, че за процесния период е била налична реална възможност от реализиране на приходи от имота. Предвид Тълкувателно Решение № 3/12.12.2012 г. по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че не е установена имуществена вреда във вид на пропусната полза, доколкото първият и задължителен елемент на всяка пропусната полза е наличието на сигурност от увеличаване на патримониума на лицето, каквато сигурност не беше доказана. В случая развитието на производството по чл. 35 ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ с получаване на дължимото обезщетение с поименни компенсационни бонове не може да се проектира като вреда по ЗОДОВ. Липсва сигурност за увеличение на патримониума относно твърденията за пропусната полза. Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл. 4, ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ и не следва да води до необосновано реализиране на приходи. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Решението в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд– трето отделение,