Определение № 426 от 15.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 368/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Агривич“ ЕООД срещу решение №1335/02.11.2022 г. по в.гр.д.№1694/22 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение №804/14.03.2022 г. по гр. д. № 3979/2021 г. на Районен съд - Пловдив, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Агривич“ ЕООД против Т. И. И. искове за установяване съществуването на вземания на „Агривич“ ЕООД към Т. И. за сумите 5 400 лв. - цена за доставка на 5 000 бр. разсад за рози по сключен неформален договор за продажба от м. март 2016 г. и фактура № 25/14.03.2016 г., и 285 лв. - обезщетение за забава за периода 01.07.2020 г. - 06.01.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 181/2021 г. на Районен съд - Пловдив, и на основание чл.78, ал.1 ГПК „Агривич“ ЕООД е осъдено да заплати на Т. И. разноски в размер на 614 лв. С определение №224/27.03.23г. съставът на Върховен касационен съд е оставил без разглеждане касационната жалба,поради нейната недопустимост – като неподлежаща на касационен контрол на основание чл.280 ал.3 т.1. Срещу определението е постъпила частна жалба вх.№4350/21.04.23г. от „Агривич“ЕООД, която с разпореждане от 24.04.2023г. е оставена без движение, като на страната са дадени указания за представяне в едноседмичен срок от съобщението на препис от нея за насрещната страна и на доказателство за внесена по сметка на съда държавна такса 15 лв. с предупреждение,че при неизпълнение частната жалба ще бъде върната. Съобщението с указанията е изпратено на посочения в касационната жалба съдебен адрес и е връчено на упълномощения от дружеството адвокат К. Царрев /чрез когото е подадена и касационната жалба/. В дадения му едноседмичен срок частният жалбоподател не е изпълнил указанията. Поради това и на основание чл.275 ал.2 вр. чл.262 ал.2 т.2 ГПК частната жалба подлежи на връщане. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение