Решение № 15634 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5639/2014 г.

Решение № 15634 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5639/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иванка Стойкова Найденова от град Варна против решение № 9/6.03.2014 г., постановено по адм. дело № 265/2013 г. по описа на Административен съд град Шумен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - кметът на Община Каспичан не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС Шумен е отхвърлил жалбата на Иванка Стойкова Найденова срещу заповед № РД-25-13/28.02.2012 г. на кмета на Община Каспичан, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона, които водят до законосъобразност на административния акт и обосновават отхвърляне на жалбата. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателката е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че жалбоподателката е заемала длъжността "началник на отдел "Финансово-стопанска дейност и местни данъци и такси" в община Каспичан. С обжалваната заповед кметът на общината е прекратил служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено Решение № 37/22.12.2011 г. на Общинския съвет за утвърждаване на общата численост на персонала и нова структура на Общинската администрация гр. Каспичан и заповед № 38/23.01.2012 г. на кмета на Община Каспичан. Съгласно цитираното решение на ОбС е заповед на кмета на община Каспичан и утвърденото длъжностно разписание на община Каспичан, в сила от 23.01.2012 г. общата численост на администрацията в община Каспичан е намалена от 93 на 86 щ. бройки, като са закрити отделът, в който е работила жалбоподателката, както и отдел "АПОО и информационни технологии", задно със секторите към тях. При така обсъдените доказателства, следва да бъдат споделени правните изводи на АС за законосъобразност на оспорената пред него заповед. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Въз основа на решението на Общинския съвет и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 23.01.2012 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от жалбоподателката длъжност се установява наличието и на двете кумулативни предпоставки. С приемането на новото длъжностно разписание в сила от 23.01.2012 г. е извършена структурна промяна в Общинска администрация Каспичан, като отдел "Финансово-стопанска дейност и местни данъци и такси" не съществува като такъв в тази администрация. Поради това е налице и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Дори да се приеме, че функциите на длъжността са запазени, то изводът за реално съкращение остава непроменен, тъй като е налице общо намаляване на щатните бройки в общината от 93 на 86, както и премахването на длъжността на жалбоподателката като нормативно определена позиция в новото длъжностно разписание. В този случай фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители, или от други длъжности по длъжностното разписание. Не може да се приеме за незаконосъобразност на заповедта липсата на подбор между служителите, тъй като Законът за държавния служител не въвежда такова изискване към органа по назначаването. В случая липсва законово задължение за подбор между служителите, които изпълняват длъжността, чиито бройки са намалени, както и на въведени в закона или утвърдени от органа правила и критерии в тази насока. Налице е реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на дирекцията, като посоченото правно основание е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание. Правилно първоинстационният съд е приел, че независимо от липсата на дата на утвържадаване на длъжностното разписание, то е е годно основание, въз основа на което е издадена оспорената пред него заповед. Обосновани са също така изводите, че длъжността на жалбоподателката и създадената нова длъжност "директор на дирекция "Обща администрация" не са идентични като функции и задачи. Съдът е направил съпоставка на длъжностните характеристики и е установил, че те не се припокриват. В новосъздадената длъжност освен задълженията на длъжността, заемана от жалбоподателката, се включват и нови, свързани с организацията и контрола на обществените поръчки, както и ръководна дейност в направление "административно-правно" и направление "общинска собственост". Новосъздадената длъжност е и от по-високо длъжностно ниво - А7. Съдът се е позовал и на заключението на съдебната експертиза, дала заключение, че двете длъжности не са идентични по задължения и отговорности. В конкретния случай съобразно установената по делото фактическа обстановка действително е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение с Иванка Стойкова Найденова поради "съкращаване на длъжността". След като по несъмнен начин по делото е установено, че спрямо жалбоподателката е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, то оспорената заповед е законосъобразна и съответна и на целта на закона. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверил е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК и е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав