Определение № 9000 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8822/2026 г.

Образувано е по частна жалба от Г. К. В. от гр.Чирпан срещу Определение № 2248 от 21.05.2026г., постановено по адм. д. № 562/2026 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, като съобрази изложените доводи и доказателствата по делото приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното в настоящото производство определение административният съд е оставил без разглеждане предявения от Г. К.В. срещу Министерство на вътрешните работи иск с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 евро, причинени на ищеца в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на „Авто Върбанов“ЕААД на 14.02.2026 г. от незаконосъобразни фактически действия на полицейски служители и е прекратил производството по адм.д. № 562/2026г. по описа на АС- Стара Загора. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел недопустимост на образуваното пред него административно производство на основание чл. 159, т. 7 от АПК – пред същия съд, между същите страни и на същото основание е образувано предходно адм. д. № 369/2026 г. по описа на АС-Стара Загора, понастоящем спряно с Определение № 1993/30.04.2026г. до приключване на Тълкувателно дело №1/2023г. на ОС на съдиите на ВКС и ОС на първа и Втора колегии на ВАС Обжалваното определение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. От събраните доказателства в производството пред административния съд се установява, че предмет на производството по адм. д. № 562/2026 г. по описа на АС-Стара Загора е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от Г. К.В. в качеството му на физическо лице срещу МВР, а предмет на производството по заведеното по-рано и понастоящем спряно адм.д. № 369/2026г. по описа на същия съд е иск с правно основание чл.1, ал.1, предявен от „Авто Върбанов“ ЕООД с ЕИК 200258535 със седалище гр.Чирпан чрез управителя му Г. К.В. срещу МВР. Макар както видът на исковете, така и размерът и основанието на исковата претенция, юридическите факти, от които се претендират вредите и ответниците по двата иска да съвпадат, не е налице основание за прекратяване на производството по по-късно образуваното дело на основание чл.159,т.7 от АПК, доколкото не е налице идентичност на страните по двете дела - искът, по повод който е образувано адм.д. №369/2026г./АССЗ е предявен от юридическото лице „Авто Върбанов“ЕООД, а искът, по който е образувано адм.д. №562/2026г. /АССЗ е предявен от Г. К. В. в качеството му на физическо лице. Като е приел обратното, АС- Стара Загора е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд