Решение № 10618 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3949/2020 г.

Решение № 10618 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3949/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на правосъдието, чрез процесуалния му представител Шишман, директор на дирекция "Управление на човешките ресурси", против решение № 7848 от 12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 9386/2019 г. по описа на Административен съд – София град/АССГ/, с което е отменена негова заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г., , с която главен комисар В. Миладинов временно е отстранен от длъжност и е разпоредено изземване на служебните му карта и личен знак. В касационната жалба и допълнение към същата са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, съответно противоречие с материалния закон. Оспорва се приетото от съда, че в заповедта липсват мотиви, обосноваващи постановеното временно отстраняване, като се твърди, че съдът не е отчел, че "разкриването на обективната истина" би се затруднило поради самата същност и функции на ръководната длъжност, която заема Миладинов, сочени в длъжностната характеристика, представена по делото, но не обсъдена от съда. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Ответникът – В. Миладинов, чрез пълномощника си адв. Трендафилова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът подробно е обсъдил събраните релевантни за спора доказателства и вярно и точно е установил фактическата обстановка. Жалбоподателят Миладинов, със Заповед от 17.07.2018 г. е преназначен за титуляр на длъжността Главен директор на главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/. Със заповед № ЧР-05-201/17.07.2018 г. на министъра на правосъдието, във връзка с постъпили предварително данни отразени в доклад на дирекция "Вътрешен одит" в Министерство на правосъдието и в сигнал от СГП за "общи корупционни практики" в системата за изпълнение на наказанията, което представлява тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение", е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган и е определен срок до 30.08.2019 г. за извършване на дисциплинарното разследване. Със заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г. на министъра на правосъдието, на осн. Чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 ЗМВР- жалбоподателят е отстранен временно от длъжност и е разпоредено изземването на служебната карта и личен знак. Заповедта е мотивирана с образуване на дисциплинарно производство срещу Миладинов, както и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. При тези данни, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на процесуалните правила, но е немотивирана, тъй като в нея няма изложени съображения, които да водят до извод за наличие на елемента от фактическия състав на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - как служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина по случая.. В заповедта не са посочени обстоятелства, които могат да се подведат под сочената норма, послужила за правно основание за издаване на заповедта. Подобни съображения липсват и в цялата преписка по издаване на акта. Неизлагането на мотиви съдът е приел за съществено нарушение на формата на акта, с което е нарушен закона и е ограничено конституционното право на труд и защита на жалбоподателя, поради което е отменил заповедта. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, с писмена заповед, когато срещу него е е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В случая, правилно съдът е приел, че е налице първата от двете изискуеми в кумулация изисквания на нормата - срещу служителя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР. Липсват обаче посочени обстоятелства и доказателства, свързани със служебното му положение – главен директор на ГДИН които да обосновават как това му служебно положение може да се отрази на разкриването на обективната истина. От съдържащите се в административната преписка становище на дисциплинарно разследващия орган за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя – съдът е установил, че разследването е извършено по документална проверка, липсват данни за събирани писмени обяснения от лица, намиращи се в йерархическа връзка на зависимост с Миладинов. В касационната жалба отново се твърди, че отстраняването е мотивирано със сочените в длъжностната характеристика на главния комисар права и задължения, определящи неговата длъжност като ръководна по отношение на всички служители в ГДИН, което само по себе си предполага зависимост и необективност на последните и ще затрудни разкриване на обективната истина. Неоснователно твърдение. Както правилно приема и АССГ – пречките в разследването спрямо разследваното лице не следва да бъдат предполагаеми и хипотетични, базирани единствено на заеманата от разследваното лице длъжност. Изрично и обосновано следва да бъде посочена връзката между служебното положение на лицето и опасността от разкриването на обективната истина. Само цитирането на текста от закона и презумирането, че длъжността на дисциплинарнопривлеченото лице, може да попречи на разкриване на обективната истина, ако същото продължи да работи, не удовлетворява изискването за мотивираност на административния акт. Правилно съдът е преценил, че е налице нарушение на закона. Неоснователно е и възражението, че е отнето правото на индивидуална преценка на административния орган на обстоятелствата по случая, които налагат отстраняване на дисциплинарно привлечения служител. В решението на съда никъде не е формиран подобен извод и не е отречено това право на административния орган. Конкретната преценка е в неговите правомощия, но за същата следва да бъдат изложени убедителни мотиви, подкрепени от данните по преписката. В случая липсват обстоятелства, релевантни на посоченото в заповедта правно основание, което прави извода на съда за необоснованост на заповедта, съответно за нейната незаконосъобразност правилен. Не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото касационно производство - действително заплатена сума от 600 лв. за адвокатски хонорар, установена с представена фактура № 0162/17.06.2020 година. С оглед естеството на спора договореният и изплатен размер на обезщетението не е прекомерен, близък е до минимума определен с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.