Определение № 139 от 01.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2535/2013 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба на [фирма] чрез адвокат Г. за допълване на решение № 172/13.01.2016 г. по т.д. № 2535/2013 г. на І ТО на ВКС в частта за разноските. Молителят излага доводи, че ВКС е присъдил разноски за касационното производство в размер на 13946.64 лв., но не и остатъка от направените разноски пред въззивния и първоинстанционния съд в размер на 7479.83 лв. Насрещната страна – [община] оспорва допустимостта и основателността на молбата по съображения в писмен отговор. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а възраженията на [община] в тази насока са неоснователни – молбата е подадена на 08.02.2016 г., а решението, чието допълване се иска е необжалваемо и е постановено на 13.01.2016 г. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решение № 172/13.01.2016 г. по т.д. № 2535/2013 г. на ВКС, І ТО съдът е присъдил на [фирма] направените и поискани разноски от същата страна – касатор в производството пред ВКС, чиято касационна жалба е приета за основателна, като присъдените разноски са в размер на 13946.64 лв., в съответствие с поисканото от страната и приложения списък по чл.80 ГПК. В този смисъл искането за присъждане на направени разноски пред първоинстанционния и въззивния съд, пред които инстанции разноски са присъдени в съответствие с уважената част на предявените искове и приета основателност, респ. неоснователност на въззивните жалби е неоснователно. ВКС е присъдил на касатора поисканите разноски в съответствие с констатираната основателност на касационната жалба и измененото въззивно решение в този смисъл, поради което няма основание за присъждане на допълнителни разноски, извън исканите от самата страна пред настоящата инстанция. Мотивиран от горното, съдът: