Определение № 9121 от 25.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8844/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. Л. П. от гр.Видин, срещу определение №1073 от 16.07.2026г. по адм.д. №309/2026г. на Административен съд-Видин /АС-Видин/, с което на осн. чл.159, т.1 и т4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на П. против отказ на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД да предостави поисканите с писмо от 18.02.2025г. копие на сключения между нея и „Ти Би Ай Банк“ЕАД договор за кредит №7000876508/19.11.2018г., ведно с всички, съпътстващи договора документи, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и постановено в противоречие с практиката на ВАС и СЕС. Съображения излага в частната жалба. Моли за отмяна на определението. Не претендира разноски. Ответната страна не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че в случая субектът на данни е получил от администратора копие на личните данни, чрез копие на самите документи, съответно извлечение от тях, които документи позволяват на лицето да упражни всички свои права по ЗЗЛД и ОРЗД, каквато следва да е легитимната цел на упражняване на предоставените му по посочения закон и регламент права. Съдът е счел, че търсената информация от субекта на данни е предоставена, законният интерес на заявителя по ЗЗЛД и ОРЗД, който е заявен, е удовлетворен и той няма нарушено или застрашено право или интерес, които да бъдат защитени по съдебен ред – не е налице мълчалив или изричен отказ по ОРЗД или ЗЗЛД и не е налице правен интерес от оспорването на такъв, тъй като дружеството е предоставило в срок поисканата информация. Определението е неправилно. В конкретния казус с процесното искане (молба), подадено на 18.02.2025г. от Р. Л. П., са упражнени права на субект на данни по приложимия чл.15 (в частност по чл.15, §3) от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета (право на достъп), спрямо „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД, в качеството на администратор на лични данни, при което П., в качеството на субект на данни по чл.4, т.1 ОРЗД е притежател субективно право, защитимо по реда на Регламента. Поискано е от „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД в качеството на администратор на лични данни, да предостави на субекта на данни копие от сключения между П. и „Ти Би Ай Банк“ЕАД договор за кредит №7000876508/19.11.2018г., ведно с всички, съпътстващи договора документи (погасителен план и всички приложения към договора), с цел проверка законността на обработката на лични данни. В случая, предвид направеното искане от субекта на данни, последвалото съдебно производство, приключило с влязло в сила решение №1122/30.10.2025г. по а.д.№109/2025г. на АС-Видин, изпратеното от „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД писмо, подписано от юрисконсулт Петров, и приложената към него част от договор за потребителски кредит №7000876508/19.11.2018г. е в противоречие с разпоредбата на чл.15 ОРЗД, даваща право на субекта на данни да получи точна и разбираема реплика на личните данни, в процес на обработване (в хипотеза на искане за предоставяне на първо копие на документ в цялост, съдържащ лични данни на субекта, дори когато такъв документ в съответния вид е притежание на субекта), и като резултат това е пречка този субект ефективно да упражни предоставените му с ОРЗД права като цяло. В този смисъл АС-Видин не е съобразил приложимите разпоредби на чл.4, чл.12, чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително Съображения 26, 58, 60, 63, и неправило е тълкувал разрешението дадено в релевантната съдебна практика на СЕС, обективирана в Решение на съда от 04 май 2003г. по дело С-487/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) с акт от 9 август 2021 г., постъпил в Съда на 9 август 2021 г., в рамките на производство по дело F.F. срещу Цsterreichische Datenschutzbehцrde, (ECLI:EU:C:2023:369), Решение на съда от 26 октомври 2003г. по дело С-307/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 29 март 2022 г., постъпил в Съда на 10 май 2022 г., в рамките на производство по дело FT срещу DW ( ECLI:EU:C:2023:811), включително в т.53 от посоченото решение. При тези факти настоящият състав приема, че в случая не е налице възприетите от АС-Видин правни основания по чл.159, т.1 и т.4 АПК- липса на годен за оспорване акт и правен интерес, за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото. Обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на П. против отказ на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД да предостави поисканите с писмо от 18.02.2025г. копие на сключения между нея и „Ти Би Ай Банк“ЕАД договор за кредит №7000876508/19.11.2018г., ведно с всички, съпътстващи договора документи, като съдът следва да изпълни задължението си по чл.158, ал.1 АПК, след което извърши преценка за допустимост по реда на чл.159 АПК, и евентуално да разгледа спора по същество. При извършване преценка за редовност и допустимост съдът трябва да изследва характера и издателя на оспорения акт предвид разпоредбата на чл.4, т.7 вр. чл.15 ОРЗД, при което да установи по съответния процесуален ред кой е издателя на оспорения акт- администратора на лични данни или друго лице в хипотеза на упражняване права и задължения на администратора на лични данни по см. на ОРЗД, със съответните последици относно конституиране на страни в процеса. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение