Определение № 9810 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9395/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Агора“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Стефанов, против Определние № 22062 от 02.06.2026г., постановено по дело № 13067/2025г. по описа на Административен съд-София-град, с което е оставена без уважение молбата от 16.04.2026 г. на дружеството за изменение на Решение № 13405 от 05.04.2026г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Искането е за присъждане на разноски по делото в пълния им претендиран размер от 4857, 27 евро. Насрещната страна- Директор на ТД на НАП – София, в писмен отговор оспорва жалбата. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, приема следното: АССГ е бил сезиран с жалба на „Агора“ ЕАД, чрез адв. С. Стефанов, срещу Решение № ПИІ364/05.11.25 г. на Директора на ТД на НАП-София, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба, против Разпореждане № С250022-137-0005352/14.10.25 г., за отказ за прекратяване събирането на публични задължения, поради изтекла давност, издадено от Б. Борисова, на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-София. С решение № 13405 от 05.04.2026г. по делото, съдът е отменил Решение № ПИ-364/05.11.2025г., постановено от Б. Иванов-директор на ТД на НАП София, с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, е оставена без уважение, като неоснователна жалба, против Разпореждане Изх. № С250022-137-0005352/14.10.2025г. издадено от Б. Борисова-старши публичен изпълнител при ТД на НАП София, във връзка с подадена молба/възражение с искане за погасяване на публични вземания, поради изтекла погасителна и е отменил Разпореждане с изх. № С250022-137-0005352/14.10.2025г. издадено от Б. Борисова-старши публичен изпълнител при ТД на НАП София. С оглед изхода на спора е осъдил НАП да заплати разноски в размер на 628 евро. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на „Агора“ ЕАД за изменение на горепосоченото решение, в частта му за разноските, с мотив, че предмет на спора са били действия на публичен изпълнител във връзка с института на погасителната давност, законосъобразността на които се преценява в едноинстанционно производство. Върховен административен съд, осмо отделение в настоящият си състав намира, че частната жалба се явява процесуално недопустима. В процесния случай, съдебното решение, чието изменение се иска, е постановено в производство по обжалване действия и актове по принудително изпълнение по реда на чл.267, ал.2, т. 5 от ДОПК, поради което и по силата на изричната разпоредба на чл. 268, ал. 2 от ДОПК това решение е окончателно и не подлежи на обжалване. С оспорения съдебен акт административният съд се е произнесъл по искане на жалбоподателя за изменение на решение, постановено в производство по чл.268 ДОПК. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК, определението за изменение на съдебното решение в частта за разноските, съответно определението за отказ да се уважи искане за изменение, подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. Щом решението не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и определението по чл. 248, ал. 3 ГПК, с което съдът се е произнесъл по искане за изменение на решението в частта му относно разноските. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело да бъде прекратено. Така мотивиран, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,