Определение № 159 от 21.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 346/2020 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 от ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 18899/21.10.2019 г. от ищеца М. Д. Д. срещу разпореждане от 17.09.2019 г. постановено по ч.гр.дело №5641/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частна въззивна жалба с вх. № 7533/15.04.2019 г., подадена от М. Д. Д. срещу разпореждане от 01.04.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 5641/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 23007/21.12.2018 г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Твърди, че неправилно въззивният съд, не му е съобщил разпореждането от 20.05.2019 г., с което е продължен срока за отстраняване на нередовност на частна жалба вх. № 7533/15.04.2019 г.- внасяне на държавна такса от 15 лв. и представяне на платежен документ. С оглед на посоченото според жалбоподателя е неправилен извода на съда, че не е отстранена в срок нередовността на частната жалба, съответно неправилно същата е върната. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното разпореждане намира, че частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275,ал.2 ГПК от легитимирана страна срещу разпореждане, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима. За да върне частна жалба с вх. № 7533/15.04.2019 г., подадена от жалбоподателя М. Д. Д. срещу разпореждане от 01.04.2019 г. по ч.гр.дело № 5641/2018 г. на Софийски апелативен съд съдът е приел, че не е отстранена в срок нередовност на частната жалба – в указания срок жалбоподателят не е внесъл държавна такса 15 лв. по сметка на ВКС и не е представил документ за внасянето й. Настоящият съдебен състав на ВКС преценява, че обжалваното разпореждане е правилно. Жалбоподателят-ищец М. Д. Д. е подал частна жалба вх. № 7533/15.04.2019 г. срещу разпореждане от 01.04.2019 г.постановено по ч.гр.дело № 5641/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба вх. № 23007/21.12.2018 г., подадена от М. Д. срещу определение № 3836/06.12.2018 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.дело № 5641/2018 г. С разпореждане от 22.04.2019 г. съдът е оставил частната жалба без движение с указание в едноседмичен срок от съобщението жалбоподателят да отстрани нередовността – да внесе по сметка на ВКС сумата 15 лв. държавна такса, като при неизпълнение на указанието в срок е указано, че частната жалба ще бъде върната. Съобщение за постановеното разпореждане е редовно връчено лично на жалбоподателя на 13.05.2019 г., като са му съобщени и неблагоприятните последици от неизпълнение на даденото от съда указание в срок. В указания от съда едноседмичен срок с молба вх. № 9964/20.05.2019 г. жалбоподателят М. Д. е поискал продължаване на срока за отстраняване нередовността на частната жалба с 20 дни. С разпореждане от 20.05.2019 г. съдът е продължил срока за отстраняване нередовността на частната жалба с един месец, считано от 20.05.2019 г. Продълженият/новоопределеният/ едномесечен срок е изтекъл на 20.06.2019 г. – четвъртък присъствен ден. В указания от съда едноседмичен срок, както и в новоопределения срок, съответно до постановяване на обжалваното разпореждане на 17.09.2019 г. жалбоподателят не е отстранил нередовността на частната жалба – не е внесъл по сметка на ВКС сумата от 15 лв. и не е представил документ за внесената такса. С оглед на посоченото съдът преценява, че частната жалба следва да се върне на основание чл.279, вр. чл. 278, ал. 4, вр. чл. 262, ал. 2,т. 2 ГПК, поради неотстранена в срок допусната нередовност. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Съдът преценява за неоснователни доводите в частната жалба за неправилност на изводите в обжалваното разпореждане, обосновани със задължение на въззивния съд да съобщи на жалбоподателя разпореждането, с което срока за отстраняване нередовността на частната жалба е продължен. Съгласно чл.63,ал.2 ГПК продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, а не от съобщението до страната за определението/разпореждането на съда по молбата по чл.63 ГПК. Моментът, от който започва да тече новоопределеният срок е изрично посочен в цитирания текст на ГПК и този момент е точно фиксиран – от изтичане на първоначалния срок. След като началният момент на срока е определен с изрична правна норма за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение/разпореждане, с което срокът е продължен. Процесуалният закон не предвижда изрично връчване на съобщение на страната и такова задължение за съда не произтича, и от служебното начало на гражданското производство. Според чл.7,ал.2 ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер определението/разпореждането по чл.63 ГПК няма. В този смисъл е и константната практика на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение