Решение № 454 от 9.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2010 г.

Решение № 454 от 9.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 510 от 26.05.2011 г. по касационна жалба на К. Н. И. е допуснато касационно обжалване на решение от 19.07.2010 г. по гр. д. № 1018/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 469 от 15.02.2010 г. по гр. д. № 7297/2008 г. на Варненски РС в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от касаторката на основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че [фирма] не е собственик на реална част с площ 335 кв. м. от ПИ № 573.79 по КК на [населено място], КК "Чайка", защрихована на скицата на л. 142 по делото и е прекратено производството в тази част, както и в частта, с която е потвърдено решението в частта, с която е прекратено производството по иска за останалата част от имота с площ 537,79 кв. м.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 14 от ЗСПЗЗ, изразяващ се в неправилен извод относно това, че собствеността следва да се възстанови чрез друг способ, че решението на ОСЗГ е нищожен административен акт, защото е избран неправилен способ за възстановяване на правото на собственост и за нарушение на процесуалните правила, поради това, че иска е приет за недопустим. Ответното дружество е изложило съображения само за недопускане до касационен контрол. Не е изложило съображения по същество. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Предявен е отрицателен установителен иск, по който е установено следното: На ищцата, като наследник на Д. А. И., починал на 22.06.1953 г. е признато правото на възстановяване на собствеността с Р № 1025/14.11.2003г. върху 3,2 дка., находящ се по § 4, доказан с н. а. № 9, т. I/1941 г. Този имот е идентифициран от вещите лица като имоти 94 и 95 по П., записан на името на наследодателя Д. А. И. Установено е, че 301 кв. м. от имот 573.79 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-1892/14.10.2008 г. попадат в очертанията на имот 95. От н. а. № 93, т. Х/1968 г. въз основа на препис-извлечение от протокол на комисията по ЗТПС от 22.12.1963 г. С. Я. С. е признат за собственик по замяна. Този н. а. е оспорен от ищцата, но тя не е опровергала констатациите на нотариуса, тъй като е установено само, че протокола не е бил предаден на държавен архив. Последвали са няколко разпоредителни сделки с имота. С н. а. № 142, т. ХV/1968 г. е дарил на Е. С. К. процесния имот, а тя е прехвърлила по замяна с н. а. № 100, т. II/1979 г. на Д. С. С. 700/1500 ид. ч. С н. а. № 151, т. I/1985 г. Д. С. прехвърля на Т. С. 700/1500 ид. ч. По съдебна спогодба от 09.04.1986 г. и с н. а. № 69, т. 3/2003 г. ответното дружество придобива неурегулиран поземлен имот № 83 по плана на КК "Чайка" от 840 кв. м. /по скица 800 кв. м./. Постройките в имота са заснети още в плана от 1990 г. РС е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за реална част от 335 кв. м. е неоснователен, тъй като праводателите на ответното дружество са били собственици на имота, а той не подлежи на възстановяване на основание чл. 18з, ал. 3 от ЗСПЗЗ. В останалата част, която попада извън признатия за възстановяване имот и купения от ответника до пълния размер на претендираната площ, производството е прекратено. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим изцяло, защото имота е следвало да се възстанови с решение по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ в стари реални граници, тъй като е попадал в строителните граници на населеното место, където има изготвена кадастрална карта от 2008 г. Поради това, че с решението, имота е признат за възстановяване на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 - в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, а реално процесния терен не попада в такъв терен, съдът е приел, че решението на ПК е нищожен административен акт поради липса на форма. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е относно това допустим ли е предявения иск, щом ищцата се легитимира с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ГПК, а правото на възстановяване следвало да се възстанови по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ и по втория въпрос - правилен ли е изводът на съда, че решението на ОСЗГ е нищожно, ако способът за възстановяване на собствеността следва да е друг. Относно това по какъв способ следва да се възстанови недвижим имот, съдът не е компетентен. Това е правомощие на ОСЗГ, която определя способа за възстановяване на собствеността в зависимост от това къде се намира имота и дали е идентифициран достатъчно със всички способи за административното производство пред нея по чл. 18б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Затова е предвидено изготвянето на помощен кадастрален план, заснемащ имотите преди колективизацията. Планът за новообразуваните имоти обхваща имотите, предоставени за ползване, но в него следва да се отразяват и тези, които са предоставени по замяна от Т. комисията след образуване на ТКЗС, за които би се прилагал чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. За последните не е предвидено създаване на отделен план, а и това не е необходимо, предвид това, че те са много по-малко не обхващат цели местности и райони. Отделно от това, съгласно чл. 18г от ОСЗГ определя с решение териториите, в които собствеността се възстановява по § 4 и по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, но подобно решение не е индивидуален административен акт, на който съдът може да извършва косвен съдебен контрол. Следователно съдът не може да преценява дали с решението за признаване право на възстановяване по конкретна преписка правилно е избран способът, по който ще се извърши възстановяване. Дори да е посочен способ за възстановяване, който е неправилен това не прави решението на ОСЗГ нищожно, защото основанията за нищожност на административен акт са териториална йерархическа и материална некомпетентност на административния орган, а законът изрично предоставя възможност за преценка на административния орган относно начина на възстановяване на собствеността в зависимост от индивидуализацията на имота и местонахождението му, както и с оглед сегашното му състояние от гледна точна на застрояването му. Предвид дадения отговор на поставените два въпроса, решението на въззивната инстанция с което е приета нищожност на решението на ОСЗГ, с което е признато правото на възстановяване на собствеността на ищцата поради това, че възстановяването следвало да се извърши по чл. 14, ал. 1, т. 1, а не както е извършено по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ е неправилно. В решението на ОСЗГ е отразено единствено, че имота попада в терен по § 4 от ЗСПЗЗ и то за всички признати за възстановяване имоти. Както вече се посочи, само в правомощията на ОСЗГ е да определя териториите по § 4 от ЗСПЗЗ я и не е необходимо всички имоти, попадащи в такава територия да са предоставени за ползване. Как ще приключи процедурата по възстановяване правото на собственост, съдът не може да предполага и да изключва правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Възстановяването на имота на ищцата е в зависимост от това дали ще се приеме, че имота на праводателя на ответното дружество е бил придобит по силата на замяна и дали за него е приложима нормата на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. По този въпрос съдът следва да се произнесе по същество. Решението, с което е обезсилено решението на РС и е прекратено производството за частта от имота, която се покрива с признатия на ищцата имот, решението е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение