Определение № 4930 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2452/2026 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 14523/07.07.2026 г. жалбоподателката Р. И. С. моли съда да измени постановеното по делото определение № 3529/26.06.2026 г. в частта му за разноските, с която тя е осъдена да заплати на И. Б. Б., направените от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му по настоящото частно гр. дело, в размер 300 евро, като отмени осъждането й за заплащането им. В подкрепа на това свое искане молителката сочи, че не са й връчени преписи от определение № 3529/26.06.2026 г. и от подадения от Б. отговор на частната й жалба и приложенията към него, поради което счита, че била лишена от възможността да се запознае с претенцията му за разноските и с доказателствата за тях, като изтъква, че такива доказателства за реално заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер 300 евро не са й известни. Сочи също, че към датата на постановяване на определение № 3529/26.06.2026 г. съществувало влязло в сила определение № 3328/24.12.2024 г. по възз. гр. дело № 400/2024 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е обезсилен изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. Молителката счита това обстоятелство за съществено и че то следва да бъде съобразено при присъждането на разноските, но без да излага конкретни аргументи в тази насока. Насрещната страна И. Б. не е подал отговор на молбата. Молбата е процесуално допустима – подадена е в рамките на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирана за това страна. Тъй като молителката не иска изменение (увеличение) на разноски, присъдени в нейна полза, а изменение (отмяна) на такива, присъдени в нейна тежест и в полза на насрещната страна, то не е необходимо да е спазено формалното изискване на чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноските, като процесуална предпоставка за допустимостта на молбата й по чл. 248 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. На частната жалба на молителката, ответникът по нея И. Б., представляван от процесуалния си пълномощник адв. М. К.-М., е подал чрез Системата за сигурно електронно връчване отговор с вх. № 11942/08.06.2026 г. Към отговора е приложен договор за правна помощ от 08.06.2026 г., сключен между Б. и адв. М. К.-М., с който е уговорено адвокатското възнаграждение в размер 300 евро, като изрично е посочено и че договорът е и разписка, удостоверяваща плащането на сумата. Отговорът и договорът се намират по делото – листове 7-10 от същото, поради което молителката не е била лишена от възможността да се запознае с тях в деловодството на съда, като е могла да стори това и чрез Единната информационна система на съдилищата, но достъп до делото чрез тази система от нейна страна не е искан. В тази връзка следва да се посочи още, че съдът не е имал задължение да връчва на молителката преписи нито от отговора и приложенията му (такова задължение той има само относно частната жалба и приложенията й – чл. 276 от ГПК), нито от постановеното по делото, неподлежащо на обжалване определение № 3529/26.06.2026 г. (съгласно чл. 7, ал. 2 от ГПК, съдът връчва на страните преписи само от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване). С това определение настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС е потвърдил определение № 1653/31.03.2026 г. по гр. дело № 648/2026 г., постановено от друг състав на ІV-то гр. отд. на ВКС, с което е оставена без разглеждане, подадената от жалбоподателката (сега молителка), молба за отмяна на влязлото в сила решение № 251/10.07.2024 г. по гр. дело № 452/2024 г. на Софийския окръжен съд. Поради това, соченото в молбата и представено (в препис) с нея, определение № 3328/24.12.2024 г. по възз. гр. дело № 400/2024 г. на САС няма никакво отношение към направените от Б. разноски за адвокатското възнаграждение в размер 300 евро за защитата му срещу частната жалба на молителката, която настоящият съдебен състав е оставил без уважение. В заключение – съдът няма основание за отмяна на присъдените в тежест на молителката разноски в размер 300 евро, респ. – няма основание за такова изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по делото определение № 3529/26.06.2026 г. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение