Решение № 8375 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2026 г.
ВАССедмо отделение27.07.2026 г.докладчик Калина Арнаудова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3492 от 27.01.2026 г. на Административен съд София - град по адм. дело № 1361/2025 г. ОСЪЖДА „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 138 да заплати на Патентното ведомство на Република България, с адрес гр. София, бул. "Г. М. Димитров" №52б, разноски по делото в размер на 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ) срещу Решение №3492 от 27.01.2026 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 1361/2025 г. С решението съдът е отхвърлил жалбата на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД срещу Решение № РС-244-1 от 26.11.2024 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), в частта с която на основание чл. 76, ал. 7, т. 2, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е заличена регистрацията на марка с рег. № 92876 IBEX, комбинирана, за услугите „управление на търговски сделки, търговска администрация, административна дейност, справки (търговски), организиране на търгове, търговски посреднически услуги” от клас 35 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ) и услугите „застрахователна дейност, финансови сделки, парични сделки, борсови котировки, борсово посредничество” от клас 36 на МКСУ. Касационният жалбоподател – „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗМГО, като незаконосъобразно е приел, че не е доказано знанието на притежателя на по-ранната марка за използването на по-късната марка, поради което е изключил приложението на института на търпимостта. Счита, че в случая са били налице предпоставките за уважаване на възражението за търпимост, тъй като по делото е установено съществуването на по-ранна и по-късна регистрирана марка, реалното използване на по-късната марка и продължителното бездействие на притежателя на по-ранната марка, а спорът се свежда единствено до преценката относно наличието на знание за това използване. Поддържа, че съдът неправилно е възприел прекомерно формален стандарт за доказване на знанието, изисквайки единствено преки доказателства, вместо да извърши цялостна преценка на всички косвени доказателства и фактически обстоятелства. Според касатора това противоречи на чл. 37, ал. 1 ЗМГО и практиката на Съда но Европейския съюз (СЕС), съгласно която институтът на търпимостта цели да осигури баланс между защитата на по-ранната марка и принципа на правната сигурност, като санкционира продължителната пасивност на титуляря при знание за използването на по-късната марка. Касаторът счита, че съдът необосновано е отказал да изведе знанието от публичната регистрация на процесната марка, достъпността ѝ чрез базата данни TMview, публичното ѝ използване и особеностите на силно специализирания и ограничен пазар, на който страните осъществяват дейността си. Поддържа още, че административният орган и първоинстанционният съд неправилно не са определили най-късния момент, от който следва да се приеме, че титулярят на по-ранната марка е узнал за процесната марка, въпреки публичната ѝ регистрация, институционалната ѝ видимост и участието на жалбоподателя в европейските механизми за пазарно свързване. Счита, че най-късно към включването на Българската независима енергийна борса в EUROPEX, респективно към сключването на споразумението с European Energy Exchange на 30.11.2018 г., е било налице знание, поради което петгодишният срок по чл. 37, ал. 1 ЗМГО е изтекъл преди подаването на искането за заличаване. На следващо място касаторът твърди, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно са приели наличие на сходство между услугите на сравняваните марки, като са приложили неправилно чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 36, ал. 3, т. 1 ЗМГО. Поддържа, че преценката за сходство следва да се извърши въз основа на естеството, предназначението, начина на използване, взаимното допълване, конкуренцията, каналите за разпространение, кръга потребители и обичайния търговски произход на услугите, а не само по принадлежността им към един и същи клас на МКСУ. Касаторът счита, че назначената по делото експертиза е непълна, тъй като е извършила сравнение и на услуги, които не са предмет на спора, не е анализирала всички релевантни услуги, направила е декларативни изводи без мотиви и не е определила степента на сходство между сравняваните услуги. Поддържа, че съдът е кредитирал заключението безкритично, без самостоятелна преценка и без да обсъди възраженията му, както и неправилно е отказал назначаването на повторна или тройна експертиза. По отношение на услугите от клас 35 касаторът поддържа, че неправилно е прието сходство между услугите „бизнес и търговска информация“ и „управление на търговски сделки“, както и между услугите по събиране, систематизиране, обработка и компилиране на данни и услугите „търговска администрация“ и „административна дейност“, тъй като те имат различно естество, предназначение, канали на предоставяне, потребители и търговски произход. Сочи, че услугите „търговски справки“ по естеството си представляват еднократна проверовъчна услуга, а „бизнес и търговска информация за съдействие“ е по-скоро структурирана, предварително обработена информационна услуга. Излага, че организирането на търгове е специфична дейност, която е с естество, различно от компилиране на математически и статистически данни, както и от предоставяне на търговска и бизнес информация. Предназначението им е различно, не са в конкуренция и не се допълват. Нямат едно и също естество и предназначение. Това се отнася и за услугите „търговски посреднически услуги“, сравнени с „бизнес и търговска информация за съдействие за търговско и промишлено предприятие“. По отношение на услугите от клас 36 касаторът поддържа, че неправилно е прието сходство между финансовите информационни и консултантски услуги на по-ранната марка и услугите „застрахователна дейност“, „финансови сделки“, „парични сделки“, „борсови котировки“ и „борсово посредничество“ на процесната марка. Твърди, че информационните услуги и оперативните финансови, банкови, борсови и застрахователни услуги се различават по естество, предназначение, начин на предоставяне, регулаторен режим, потребителски кръг и канали на разпространение, поради което евентуалното им функционално допълване не обосновава сходство или то е в пренебрежимо ниска степен и не е достатъчно да създаде вероятност от объркване. На последно място касаторът твърди, че неправилно административният орган, първоинстанционният съд и вещото лице са приели, че сравняваните знаци са сходни до степен, пораждаща вероятност от объркване на потребителите. Поддържа, че не са приложени правилно насоките относно отличителния и доминиращ характер на елементите в съставните марки. Счита, че словният елемент „IBEX“ няма ясно семантично значение за средния български потребител и поради това не може едновременно да бъде определян като доминиращ и силно отличителен. Според касатора доминиращ е фигуративният елемент на по-късната марка, а съдът е достигнал до вътрешно противоречиви изводи относно смисловото сходство, като едновременно е приел, че липсва влияние на смисловия аспект и че е налице висока степен на смислово сходство. Поддържа още, че е налице единствено ограничено визуално и фонетично сходство, което допълнително се намалява от стилизирания шрифт и отличителния фигуративен елемент, поради което общият извод за сходство на знаците е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е преценил значението на повишената степен на внимание на релевантния кръг потребители тъй като услугите са предназначени за професионални участници или за потребители, които проявяват по-висока от обичайната степен на внимание, тъй като са свързани с финансови, борсови, брокерски и застрахователни дейности. Поддържа, че съдът неправилно е приел наличие на вероятност от объркване, без да извърши цялостната глобална преценка, изисквана от съдебно-марковата практика. Твърди, че сходството между знаците и услугите само по себе си не е достатъчно, за да се приеме вероятност от объркване, а следва да се отчетат всички относими фактори – степента на сходство на услугите, степента на сходство на знаците, отличителният характер на по-ранната марка и повишеното внимание на релевантния потребител. Според касатора услугите са несходни или сходни в минимална степен, знаците имат ниска степен на сходство, по-ранната марка не притежава силен отличителен характер, а потребителите проявяват повишено внимание, поради което липсват предпоставки за вероятност от объркване или за възприемане на услугите като произхождащи от икономически свързани предприятия. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено със законните последици от това. Претендира присъждане на разноски. Касаторът се представлява от адв. М. Модева. Ответникът – председателят на Патентно ведомство на Република България оспорва касационната жалба. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност размера на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк Богданова. Ответникът – BOLSAS Y MERCADOS ESPANOLES MARKET DATA S.A., редовно призован не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от страна, участвала в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че марка с рег.№ 92876, IBEX, комбинирана, е заявена на 13.01.2015 г. и регистрирана на 17.02.2016 г. със срок на закрила до 31.01.2025 г. Марката е регистрирана за услуги от класове 35 и 36, както следва: - клас 35: „реклама, управление на търговски сделки, търговска администрация, административна дейност, справки (търговски), организиране на търгове, търговски посреднически услуги"; - клас 36: „застрахователна дейност, финансови сделки, парични сделки, борсови котировки, борсово посредничество, брокерски услуги, сделки с недвижимо имущество". Защитени цветове на марката са: бял, черен, сив, лилав, светлолилав, тъмнолилав, тъмночервен, светлочервен и червен. Притежател на марката е „Българска независима енергийна борса” ЕАД. Производството пред административния орган е образувано по повод искане с вх. № BG/N/2015/135325-4 от 19.01.2024 г. за заличаване на регистрацията на марка с рег. №. 92876, IBEX, комбинирана, подадено от Bolsas у Mercados Espanoles Market Data S.A. Искането е подадено на основание чл. 36, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО и е насочено срещу всички стоки и услуги от класове 35 и 36 на МКСУ, за които марка с рег. №. 92876, IBEX, комбинирана, е регистрирана. С искането подателят му е посочил, че е притежател на по-ранни международни марки, с действие на територията на Европейски съюз (ЕС) с рег. № 003809498 - IBEX, словна, регистрирана за стоки и услуги от класове 16, 35, 36 и 38 на МКСУ. Аргументирал е, че противопоставената марка е регистрирана за идентични и сходни стоки и услуги, а техните знаци са сходни до степен на съществуваща вероятност от объркване от страна на потребителите. На основание чл. 76, ал. 1 ЗМГО, с уведомление от 29.01.2024 г., екземпляр на искането за заличаване е изпратен на притежателя на процесната марка като му е указано, че в двумесечен срок от получаване на уведомлението има право да подаде възражение. В рамките на предоставения срок, е постъпило възражение от маркопритежателя, с което оспорва наличието на кумулативните предпоставки по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО за заличаване на марката. Поддържа, че между услугите и сравняваните марки липсват идентичност и сходство, като се позовава на подадено искане за частичен отказ от правото върху услугите в класове 35 и 36 на МКСУ и представя сравнителен анализ на услугите и марките. Твърди, че марките се различават визуално и смислово, като обозначението „IBEX“ има различно значение на чужди езици и представлява абревиатура на наименованието на дружеството. Позовава се и на чл. 37, ал. 1 ЗМГО, като счита, че е налице търпимост поради паралелното съществуване на процесната и по-ранната марка повече от десет години преди подаване на искането за заличаване. В подкрепа на това представя писмени доказателства относно използването на марката на енергийния пазар от 2014 г. и иска искането за заличаване да бъде отхвърлено като неоснователно. Със Заповед № З-772-
от 07.11.2024 г. на председателя на ПВ е образувано производство и е определен състав по спорове, който да разгледа искането и да изготви становище за вземане на решение по него. Със становището е предложено, на основание чл. 76, ал. 7, т. 2 ЗМГО, регистрацията на комбинираната марка с рег. № 92876 „IBEX“ да бъде частично заличена за част от услугите в класове 35 и 36 на МКСУ, а по отношение на останалите услуги в тези класове искането за заличаване да бъде оставено без уважение като неоснователно. С Решение № РС-244-1 от 26.11.2024 г. на председателя на Патентно ведомство, на основание чл. 76, ал. 7, т. 2 ЗМГО, е заличена регистрацията на марка с рег. № 92876, IBEX, комбинирана за услугите „управление на търговски сделки, търговска администрация, административна дейност, справки (търговски), организиране на търгове, търговски посреднически услуги” от клас 35 на МКСУ и услугите „застрахователна дейност, финансови сделки, парични сделки, борсови котировки, борсово посредничество” от клас 36 на МКСУ, а на основание чл.76, ал.7, т.1 от ЗМГО искането за заличаване на регистрацията на същата марка за услугите „реклама” от клас 35 на МКСУ и услугите „брокерски услуги, сделки с недвижимо имущество” от клас 36 от МКСУ е оставено без уважение. При постановяване на решението председателят на ПВ е приел за неоснователно възражението за приложимост на института на търпимостта по чл. 37, ал. 1 ЗМГО. Намерил е, че не се твърди и не е установено по съдебен ред недобросъвестно заявяване на процесната марка по чл. 12, ал. 5 ЗМГО, поради което заявителят следва да се счита за добросъвестен. Приел е още, че представените доказателства не установяват знание на притежателя на по-ранната марка за използването на процесната марка, нито началния момент на евентуално узнаване, поради което не е доказано бездействие в продължение на пет последователни години, като само използването на двете марки на един и същ пазар не е достатъчно, за да се приеме наличие на знание. По съществото на спора председателят на ПВ е приел, че са налице предпоставките по чл. 36, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Установил е, че BOLSAS Y MERCADOS ESPANOLES MARKET DATA S.A. притежава по-ранно право върху марка по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО, както и че услугите „управление на търговски сделки“, „търговска администрация“, „административна дейност“, „справки (търговски)“, „организиране на търгове“ и „търговски посреднически услуги“ от клас 35, както и услугите „застрахователна дейност“, „финансови сделки“, „парични сделки“, „борсови котировки“ и „борсово посредничество“ от клас 36 на процесната марка са сходни с услугите, за които е регистрирана по-ранната марка, тъй като имат сходно естество и предназначение, взаимно се допълват, могат да произхождат от едни и същи или свързани предприятия и достигат до едни и същи потребители чрез общи канали за разпространение. При сравнението на знаците е приел, че между тях е налице визуално, фонетично и смислово сходство, обусловено от идентичния словен елемент „IBEX“. Намерил е, че фигуративният елемент в атакуваната марка не преодолява визуалното сходство, марките се произнасят еднакво – „ибекс“, а за потребителите, които познават значението на думата „IBEX“, е налице и смислово сходство. Отхвърлил е възражението, че „IBEX“ представлява абревиатура на „Independent Bulgarian Energy Exchange“, като е посочил, че съответната абревиатура е „IBEE“, а не „IBEX“. След цялостна преценка на степента на сходство между услугите и знаците, отличителността на по-ранната марка и вниманието на релевантния кръг потребители председателят на ПВ е приел, че съществува вероятност за объркване, включително за свързване на процесната с по-ранната марка по отношение на сходните услуги, поради което е постановил частично заличаване на регистрацията на марка с рег. № 92876 „IBEX“, комбинирана, за посочените услуги от класове 35 и 36 на МКСУ. Решението е обжалвано от „Българска независима енергийна борса“ ЕАД в частта, с която регистрацията на марката е заличена. В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по допусната съдебно-маркова експертиза, което съдът е кредитирал изцяло като обективно, компетентно изготвено и съответстващо на останалите писмени доказателства. Вещото лице е приело, че между процесните марки съществува висока степен на сходство, обусловена от значително визуално сходство и идентичност във фонетично и семантично отношение. Установено е също, че услугите, за които двете марки се ползват със закрила, са идентични или сходни, след извършена преценка съобразно критериите, възприети в съдебно-марковата практика и Насоките на EUIPO, включително естеството, предназначението и начина на използване на услугите, тяхната взаимна допълняемост, конкуренция или взаимозаменяемост, каналите за разпространение, местата на предлагане, кръга на потребителите и обичайния им търговски произход. Въз основа на тези фактори експертизата е достигнала до извод, че е налице вероятност от объркване на потребителите между сравняваните марки, с оглед високата степен на сходство между знаците, сходството на услугите, характеристиките на релевантния кръг потребители, степента на тяхното внимание и всички останали относими обстоятелства. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е изложил, че за да е налице основанието по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, следва кумулативно да са изпълнени четири предпоставки – наличие на по-ранно право върху марка, идентичност или сходство между стоките и услугите на сравняваните марки, идентичност или сходство между самите знаци и вероятност за объркване на потребителите. По делото е установено, че е противопоставена по-ранната марка на ЕС № 003809498 IBEX, словна, регистрирана за стоки и услуги от класове 16, 35, 36 и 38 на МКСУ, срещу по-късно регистрираната марка № 92876 IBEX, комбинирана, за услуги от класове 35 и 36 на МКСУ. Съдът е приел, че правилно административният орган е установил наличие на по-ранно право върху марка по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО, с което е изпълнена първата предпоставка на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. От анализа на услугите на сравняваните марки съдът е установил, че е налице сходство между релевантните услуги от класове 35 и 36 на МКСУ. Посочил е, че при преценката следва да се съобразят естеството, предназначението, начина на използване, възможността за допълване или конкуриране, потребителският кръг и каналите на разпространение. Прилагайки тези критерии, съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че услугите „управление на търговски сделки“, „търговска администрация“, „административна дейност“, „справки (търговски)“, „организиране на търгове“ и „търговски посреднически услуги“ от клас 35 МКСУ на процесната марка са сходни с услугите на по-ранната марка, тъй като имат сходно естество и предназначение и могат да бъдат взаимно допълващи се. По отношение на услугите от клас 36 МКСУ съдът е приел, че услугите „застрахователна дейност; финансови сделки, парични сделки, борсови котировки, борсово посредничество“ са сходни с услугите на по-ранната марка „финансови информационни услуги; информационни услуги на фондовата борса; информационни услуги за борсови индекси; консултантски услуги и оценки по финансови въпроси“, тъй като макар да имат различно предназначение, са със сходно естество, предоставят се от сходни субекти и чрез едни и същи канали на разпространение. Съдът е извършил сравнение на марките, като е посочил, че при преценката за сходство следва да се анализират знаците в тяхната цялост, като се отчитат отличителните и доминиращите им елементи. Приел е, че в случая водещ и отличителен е словният елемент „IBEX“, който присъства идентично и в двете марки. Съдът е изложил, че визуалното сравнение на марките показва, че между тях е налице средна степен на визуално сходство, обусловена от идентичния словен елемент „IBEX“. Различното графично оформление и наличието на декоративни елементи в по-късната комбинирана марка не са достатъчни да изключат сходството, тъй като основното възприятие на потребителите се определя от словното означение. По отношение на фонетично сходство съдът е посочил, че при сравнение на словна и комбинирана марка се изследват словните елементи, които в случая са напълно идентични. Поради еднаквото им произношение като „ибекс“ съдът е приел наличие на фонетична идентичност между сравняваните марки. По отношение на смисловото сходство съдът е посочил, че думата „IBEX“ има значение на „дива коза“ на английски, испански и португалски език, но за българския потребител това значение не е общоизвестно, поради което марките ще бъдат възприемани предимно като фантазийни означения. При потребители, владеещи съответните езици, думата поражда еднаква асоциация и послание. Съдът е приел, че възражението на жалбоподателя относно възприемането на „IBEX“ като абревиатура на „Independent Bulgarian Energy Exchange“ не променя извода за сходство, тъй като словният елемент напълно съвпада с по-ранната марка. Съдът е приел, че е изпълнена и третата предпоставка на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО – наличие на сходство между конфликтните марки. По отношение на вероятността за объркване съдът е приел, че същата следва да се преценява комплексно с оглед сходството между услугите и знаците, отличителността на по-ранната марка и вниманието на релевантните потребители. Посочил е, че макар услугите да са насочени към професионални потребители с по-висока степен на внимание, установеното сходство между услугите и марките създава вероятност потребителите да приемат, че услугите произхождат от едно и също или икономически свързани предприятия. Съдът е приел за неоснователно възражението за приложение на института на търпимост по чл. 37, ал. 1 ЗМГО, тъй като не е доказано притежателят на по-ранната марка да е знаел за използването на по-късната марка и да е търпял това използване в продължение на пет последователни години. След като е установил наличието на всички предпоставки по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО – по-ранно право върху марка, сходство между услугите, сходство между марките и вероятност за объркване, съдът е приел, че правилно с решение № РС-244-1/26.11.2024 г. на председателя на Патентното ведомство е заличена регистрацията на марка № 92876 IBEX, комбинирана, за посочените услуги от класове 35 и 36 на МКСУ, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения съдът е достигнал до извод, че постановеното решение на председателя на ПВ се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното, доводите на касатора, за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са неоснователни. Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда за наличието на основания за издаване на оспорвания административен акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е и направеният от съда извод, че не е налице твърдяната от „Българска независима енергийна борса“ ЕАД хипотеза посочена в чл. 37, ал. 1 ЗМГО. Съгласно посочената разпоредба, когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 в продължение на 5 последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията или да се противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно. Прието е, че процесната комбинирана марка с рег. № 92876 IBEX е регистрирана на 17.02.2016 г., а искането за заличаването ѝ е подадено на 19.01.2024 г., т.е. след изтичането на повече от пет години от регистрацията. Това обаче не е достатъчно, доколкото следва да се установи реалното използване на по-късната марка през релевантния период от 19.01.2019 г. до 19.01.2024 г., както и че притежателят на по-ранната марка е знаел за това използване. Съдът е приел, че именно върху притежателя на по-късната марка лежи доказателствената тежест да установи тези обстоятелства, включително момента, от който е започнал да тече петгодишният срок на бездействие, като в производството такива доказателства не са събрани. Макар представените доказателства да сочат присъствие на марката на енергийния пазар още от 2014 г., те не обосновават извод, че притежателят на по-ранната марка е бил запознат със съществуването и използването ѝ. Правилно е прието, че изложените доводи относно възможността заинтересованата страна да узнае за регистрацията на процесната марка, включително с оглед участието в Nemo Committee и представените документи, свързани със създаването на Българската независима енергийна борса (IBEX), имат предположителен характер и не доказват знание по смисъла на закона. Обосновано е също становището, че притежателят на по-ранната марка няма правно задължение да следи за последващи регистрации на сходни марки или за марките на дружества, членуващи в същите браншови организации. Публичността на регистрацията, наличието на данни в TMview, участието на дружества в EUROPEX, NEMO-средата и публичните профили на енергийни оператори са най-много индиции за възможност за осведомяване, но не установяват по несъмнен начин фактическо знание у конкретния притежател на по-ранната марка — Bolsas y Mercados Espaсoles Market Data S.A за съществуването на процесната. Практиката на Общия съд приема, че за търпимост не е достатъчно притежателят на по-късната марка да докаже потенциално знание или косвени доказателства, които само дават основание да се предполага евентуално знание. Правилен е изводът на АССГ, че доказателствата за присъствие на БНЕБ на енергийния пазар, за членства в професионални организации и за публична регулаторна видимост не доказват нито конкретен момент на узнаване, нито последващо петгодишно бездействие при знание. Законът не въвежда задължение притежателят на по-ранна марка непрекъснато да следи всички национални регистрации или обозначения на дружества, с които пряко или косвено участва в сходна професионална среда. Не е достатъчно да се твърди, че узнаването е било „реалистично“, „предвидимо“ или „вероятно“; необходимо е доказване, че то е настъпило и от кой момент тече петгодишният срок. Наред с това следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗМГО релевантно е не знанието за съществуването на дадена марка, а знанието за нейното използване, каквото също не е установено. Съгласно чл. 36, ал. 3, т. 1 ЗМГО, регистрацията на марка се заличава и когато марката е регистрирана в нарушение на чл. 12. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО предвижда, че не се регистрира марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. По делото е безспорно установено, че предвид високото сходство на марките и идентичността и/или сходството на стоките и услугите от класове 35 и 36 МКСУ, за които марките са регистрирани, е налице вероятност за объркване на потребителите. Услугите за които процесната и противопоставената марка са регистрирани са сходни по естество, предназначение, допълващ характер, потребителски кръг и обичаен произход. Доводът на касатора, че част от услугите имат информационен, а други — оперативен или посреднически характер, не изключва сходството, защото правният тест не изисква пълно съвпадение, а наличие на достатъчна връзка от гледна точка на релевантния потребител. За клас 35 правилно е прието че услугите „управление на търговски сделки" на атакуваната марка са сходни на услугите от същия клас на по-ранната марка „бизнес и търговска информация за съдействие за търговско и промишлено предприятие”. Посочените услуги имат сходно естество и предназначение, тъй като услугите на по-ранната марка могат да се осъществяват съвместно с тези на атакуваната, независимо че услугите „бизнес и търговска информация за съдействие“ са подпомагащи и допълващи управлението на търговските сделки. Услугите „търговска администрация“ и „административна дейност” от клас 35 на процесната марка са сходни с услугите „компилиране на математически и статистически данни, както и за записване, транскрибиране, съставяне, компилиране, предаване и систематизиране на писмени съобщения и записи”, тъй като също са със сходно естество и предназначение. Услугите по търговска администрация подпомагат дружествата при извършването на стопански операции и включват дейности по компилиране и систематизиране на данни. Услугите по административна дейност също включват административни дейности като събиране и систематизиране на данни, попадащи в обхвата на закрила на по-ранната марка. Това не се променя от възможността услугите на по-ранната марка свързани с „компилиране на математически и статистически данни, както и за записване, транскрибиране, съставяне, компилиране, предаване и систематизиране на писмени съобщения и записи” да се предоставят и самостоятелно. Услугите „справки (търговски)” от клас 35 на процесната марка и услугите „бизнес и търговска информация за съдействие за търговско и промишлено предприятие" от същия клас на по-ранната се състоят в предоставянето на информация от търговско естество. Поради това правилно е прието от съда, че разглежданите услуги имат сходно естество и предназначение. Противно на изложеното от касатора и при търговските справки услугата по предоставяне на информация може да е структурирана и предварително обработена, както е при услугите по предоставяне на бизнес и търговска информация. Както е посочено от първоинстанционния съд услугите „организиране на търгове” от клас 35 на МКСУ на атакуваната марка представлява дейност по организиране и управление на процедури, съдържащи конкретни стриктни правила по продажба на стоки чрез наддаване. Тази дейност включва съпътстващи и допълващи дейности свързани с „предоставяне на бизнес и търговска информация“, за които услуги е регистрирана по-ранната марка. Касаторът сочи, че предоставяната бизнес и търговска информация обикновено е предварително подготвена, но такава е и информацията предоставяна по време на търга. Услугите могат да се предлагат от едни и същи търговци, спрямо сходен кръг потребители, поради което са сходни. „Търговските посреднически услуги“ от клас 35 на атакуваната марка са взаимно допълващи се с услугите от същия клас на по-ранната „бизнес и търговска информация за съдействие за търговско и промишлено предприятие“. Както правилно е посочил първоинстанционният съд първите се състоят в осъществяването на посредничество (обикновено за сключването на сделки), а вторите в предоставяне на информация за търговско и промишлено управление. Услугите имат за цел да съдействат на трети лица да им предоставят относимата информация. Това определя като сходно естеството и предназначението им. За клас 36 правилно е прието сходство между услугите „застрахователна дейност, финансови сделки, парични сделки, борсови котировки, борсово посредничество“ и услугите на по-ранната марка „финансови информационни услуги; информационни услуги на фондовата борса; информационни услуги за борсови индекси; консултантски услуги и оценки по финансови въпроси и относно фондовата борса; опериране на компютърни бази данни, предоставящи онлайн финансова информация“. Макар част от услугите на по-ранната марка да са информационни и консултативни, те са неразривно свързани с финансовия и борсовия сектор, могат да се предоставят от едни и същи или икономически свързани предприятия и се насочват към сходен потребителски кръг чрез сходни канали на реализация. По възраженията относно сравнението на знаците:
Съвпадащият словен елемент в сравняваните марки IBEX е правилно определен като отличителен. Касационният довод, че липсата на ясно смислово значение прави „IBEX“ неотличителен, е неправилен. Неотличителни са знаци, които не могат да изпълняват функцията да отличават търговския произход или са описателни за съответните услуги. Фантазийна или непозната за част от потребителите дума по правило има нормална отличителност, когато не описва естеството, предназначението или други характеристики на услугите.
Доминиращият елемент се определя според конкретното графично представяне, размер, позиция, четимост, цвят, контраст и отличителност. В процесната комбинирана марка словният елемент IBEX е четим, централен и единствен произносителен елемент. Цветните окръжности имат декоративна функция — те намаляват визуалното сходство, но не променят водещото възприятие на потребителя, което е насочено към словния елемент.
Визуалното сходство между марките правилно е прието най-малко в средна степен. По-ранната марка е словна IBEX, а процесната комбинирана марка съдържа същия словен елемент. Разликите в графичното оформление и добавените цветни елементи не заличават факта, че потребителят ще прочете и запомни една и съща дума. Съгласно т. 2.2.2.3 от Методически указания на Патентно ведомство на Република България, при сравнение между словна и комбинирана марка съществено значение има степента на съвпадение между словните им елементи и степента на стилизация на словния компонент в комбинираната марка. Когато словният елемент доминира в състава на комбинираната марка, както е при процесната, потребителите обичайно насочват вниманието си именно към него.
Относно фонетичното сходство съдът съобразява и разясненията, съдържащи се в т. 1.2.3 от Методическите указания на Патентно ведомство на Република България за прилагане на чл. 11 и чл. 12 ЗМГО, съгласно които оценката се основава на звученето на марките, определено от дължината на думата, броя на буквите и сричките, броя и подредбата на съвпадащите звуци, както и характерните звукосъчетания в началото, средата и края на думата. Следва също така да се отчита обстоятелството, че при чуждоезични думи потребителите могат да ги произнасят съобразно правилата на българската фонетика, поради което при анализа следва да се вземат предвид възможните варианти на произношение. В случая и фонетичната идентичност е безспорно очевидна. И двете марки се произнасят чрез един и същ словен елемент „IBEX“. Независимо дали отделни потребители биха го произнесли според английски, испански, португалски или български фонетични правила, словната структура е една и съща.
По отношение на смисловото сходство между марките, следва да се посочи, че ако за от потребителите IBEX няма ясно значение смисловото, за тях сходство няма да оказва влияние при възприемането на марките. Ако друга част от потребителите възприемат думата IBEX като „дива коза“, за тях между знаците би имало смислово сходство.
По вероятността за объркване:
Общата преценка предполага взаимозависимост между факторите — ниската степен на сходство между услугите може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно. От гледна точка на общото впечатление, създадено от разглежданите марки, сходството между тях е във висока степен. Сходството между услугите за които марките са регистрирани и идентичният словен елемент в двете марки обуславят риск от непряко объркване. Потребителят може да не приеме непременно, че двете марки са едно и също лице, но може да предположи, че услугите произхождат от икономически свързани предприятия или че процесната марка е вариант, локална употреба или секторна адаптация на по-ранната марка. Именно такава възможност за свързване е включена в законовата дефиниция на вероятността от объркване.
Предвид горното и в съответствие с доказателствата по делото, правилен се явява изводът на съда за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Съдът е направил правилни и обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК на Патентното ведомство на Република България – юридическото лице в чиято структура е органът -ответник, следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,
Цитирани разпоредби
23- чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО
- чл. 12, ал. 1, т. 2
- чл. 143 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 12, ал. 5 ЗМГО
- чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО
- чл. 12 ЗМГО
- чл. 36, ал. 3, т. 1 ЗМГО
- чл. 37, ал. 1 ЗМГО
- чл. 76, ал. 7, т. 1 ЗМГО
- чл. 76, ал. 7, т. 2 ЗМГО
- чл. 76, ал. 1 ЗМГО
- чл. 11, ал. 2
- чл. 11
- чл. 12, ал. 2
- чл. 12
- чл. 208
- чл. 24
- чл. 76, ал. 7, т. 2