Определение № 37 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1478/2011 г.

Постъпила е молба от 07.01.2013 г. на Д. С. Д., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Й., с искане по реда на чл.248, ал.1 ГПК да бъде изменено решение №413 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 1478/2011 год., на ВКС, ІV г.о. като му се присъдят съразмерно с уважената част от иска деловодни разноски от 1474.79 лв. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С решение №413 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 1478/2011 год., на ВКС, ІV г.о. на молителя са присъдени 480.53 лв. деловодни разноски съобразно изхода на спора. Молителят твърди, че общият размер на направените от него разноски е 2 825 лв., така както е посочено в списъка, изготвен на основание чл.80 ГПК и приложен към касационната жалба. Съдът констатира, че такъв списък нито е описан като приложение на касационната жалба, нито е представен по делото. Според разпоредбата на чл.80 ГПК по реда на чл.248, ал.1 ГПК съдът може да измени решение си в частта му за разноските само ако страната е представила списък на разноските до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая това не е направено от молителя. Ето защо молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.