Определение № 496 от 24.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 328/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от В. Г. В. срещу определение № 1298 от 26.05.20011 г. по гр. д. № 559/2011 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено без уважение молбата на касатора да бъде освободен от заплащането на държавна такса за производството по делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното: Съдът е намерил за неоснователно искането за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по делото след като е съобразил относимите за това факти. Приел е за доказано, че жалбоподателят и съпругата му реализират минимални възнаграждение по трудово правоотношение, както и че семейството му е четиричленно. След справки в службата по вписванията е установено, че касаторът в периода от 2005 г. – 2008 г. се е разпоредил с притежавано недвижимо имущество, като е продал два недвижими имот. Съпрузите са се разпоредили и с притежавания от тях недвижим имот през 2008 г. като са го дарили на децата си. Към 2009 г. жалбоподателят е притежавал и лек автомобил „Д.”, а съпругата му притежава четири леки автомобила съответно „Форд Фиеста”, „Рено М.”, „Фиат Улисе” и „Рено Туинго”, индивидуализирани и с рег. номера. При тези данни преценени по реда на чл. 83, ал. ГПК е направен обоснован извод, че не е налице основание за освобождаване на касатора от задължението за заплащане на държавна такса за въззивното производство по гр. д. № 559/2011 г. на ОС Благоевград. Процесуалният закон е приложен правилно, поради което не е налице основание за отмяна на определението, поради което същото ще бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.