Определение № 785 от 27.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5606/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на адвокат Е. Г. В., А., срещу определение №2071 от 14.07.2014 г. по гр. дело №383/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлена молбата му за определяне възнаграждение като особен представител на Х. Д. П. над сумата 150 лв. до 1110 лв. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Според него неправилно му е определено възнаграждение под минималния размер по Наредба №1/2004 г. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Според ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №06/2012 г., т.6 размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая минималният размер по чл. 7, ал.2, т.4 от наредбата е 1100 лв. Ето защо неправилно е определено възнаграждение в размер на 150 лв. Изложеното налага отмяна на обжалваното разпореждане в частта, с която е отхвърлена молбата за определяне възнаграждение над сумата 150 лв. до 1110 лв. и определяне допълнително възнаграждение в размер на 960 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.