Решение № 4908 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 667/2026 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИД на ИААА/, чрез процесуален представител, против решение №4807 от 24.10.2025г., постановено по адм. дело №720/2025 на Административен съд-Благоевград /АС-Благоевград/. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответната страна Й. Х. Г., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.221, ал.1 от АПК и чл.232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл.203 вр. чл.204 АПК, вр. чл.104, от Закона за държавния служител/ЗДСл/, е прието за установено по отношение на ИААА, че основното трудово възнаграждение за длъжността „Инспектор“ към датата на признаване на уволнението на Й. Г. за незаконосъобразно- 01.04.2025г. е в размер на 1765 лева, ИААА е осъдена да заплати на Й. Х. Г., сумата от 10590 лева, представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл за периода от 05.08.2024г. до 05.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата, и е оставено без уважение искането на ИААА за прихващане от дължимото по реда на чл.104 ЗДСл обезщетение с изплатената по силата на Заповед №1135/02.08.2024г. на ИД на ИААА сума в размер на 1345.91 лева, представляваща обезщетение за 18 дни неизползван платен годишен отпуск от Й. Х. Г.. За да достигне до този резултат АС-Благоевград е приел, че е сезиран с искова претенция за обезщетение по реда на чл.104 ЗДСл, като е налице влязло в сила на 01.04.2025г. съдебно решение, с което е отменена заповедта на ИД на ИААА за прекратяване на служебното правоотношение с ищеца- Решение №1084/28.02.2025г., постановено от АС-Благоевград по адм.д.№1154/24г. Съдът е счел, че в резултат на незаконното му уволнение Г. е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснато месечно възнаграждение за времето през което не е заемал държавна служба и не е получавал възнаграждение от други заемани от него длъжности, като е налице причинна връзка между вредата и прекратяване на служебното му правоотношение. АС-Благоевград е намерил исковата претенция по чл.104, ал.1 ЗДСл за основателна и доказана в размер на 10590 лева, като на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД върху тази сума се дължи законна лихва от 30.04.2025г.- датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Съдът е намерил възражението на ответника за прихващане, основано на извършено от него плащане на сумата от 1345.91 лева по чл.61, ал.2 ЗДСл за 18 дни за неоснователно, тъй като плащането е извършено на законово основание и Г. е получил сумата добросъвестно. Решението на АС-Благоевград е неправилно. С разпореждане №2185 от 02.05.2025г. на АС-Благоевград исковата молба е оставена без движение, с указания до ищеца да отстрани нередовности, между които уточняване обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум относно времето, за което е предявен искът. В постъпилата по делото „поправена искова молба“ от ищеца от 15.05.2025г. са уточнени основанието и размера на исковата претенция, както и фактическите основания за предявяване на иска. С разпореждане от 16.05.2025г. съдът е намерил исковата молба за редовна и допустима, и е насрочил делото за разглеждане в ОСЗ. По делото на 13.06.2025г. е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който на осн. чл.211, ал.1 ГПК е предявен насрещен иск за сумата от 1345.91 лева. В ОСЗ на 18.06.2025г. съдът е дал ход на делото и е докладвал исковата молба, постъпилия отговор и предявения насрещен иск, като с определение е оставил без движение направеното с отговора на исковата молба „искане на ответника за предявяване на насрещен иск“, приел е доказателства, като е допуснал и назначил съдебно-икономическа експертиза. По делото на 06.10.2025г. е постъпила молба от процесуалния представител на ответника, в която е заявено, че предявеният посредством писмен отговор от 11.06.2025г. насрещен иск за заплащане на сумата от 1345.91лв., следва да се счита възражение за прихващане на осн. чл.104 от Закона за задълженията и договорите. В проведеното ОСЗ по делото на 08.10.2025г. съдът при явили се процесуален представител на ищеца и прокурор от ОП-Благоевград е докладвал молбата на ответната страна и заявлението относно възражението за прихващане, дал е ход на делото, като след изявления на явилите се страни е приел, че не дължи произнасяне по искането за насрещния иск с протоколно определение, и ще се произнесе с решението по съществото на спора. След приемане заключението на ВЛ по назначената ССчЕ, процесуалния представител на ищеца на осн. чл.214, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК устно е направил изменение на иска относно неговия размер, като е поискал размерът на претендираното обезщетение на осн. чл.104, ал.1 ЗДСл да бъде увеличен от 9870лв. на 10590лв. съобразно заключението на ВЛ, АС-Благоевград на осн. чл.214, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК с определение е допуснал изменение на предявения иск чрез увеличаване размера му от 9870лв на 10.590лв., след което е намерил делото за изяснено от фактическа страна, приключил е съдебното дирене и е дал ход по същество. При тези данни първоинстанционния съд се е произнесъл с обжалваното решение от 24.10.2025г. в нарушение разпоредбите чл.214 ГПК. При направеното в ОСЗ изменение на иска относно неговия размер, съдът не е съобразил, че разпоредбата на чл.214 ГПК (за разлика от тази на чл.116, ал.2 ГПК (отм.)) изисква задължително писмена форма на изявлението на страна по делото за изменение на иска, както и съответни процесуални действия на съда по направеното изменение на иска, между които произнасяне с нарочен акт- определение за приемане на изменението, изготвяне на допълнителен доклад по делото, даване подходящ срок за отговор на ответната страна- аргумент от чл.127- чл.131 ГПК и чл.143, ал.3 вр. чл.144, чл.145, ал.1 и чл.146 ГПК. В случая, макар съдът да се е произнесъл с определение, допускайки увеличение размера на предявения иск, не е указал, съответно дал възможност на ищеца да извърши процесуалното действие по увеличение на иска в задължителната писмена форма, не е изготвил допълнителен доклад по делото предвид изискуемото съдържание на доклада по чл.146, ал.1 ГПК с оглед последиците от посоченото процесуално действие на ищеца, и не е дал подходящ срок за отговор на ответната страна по заявената увеличена по размер искова претенция, при което е препятствал както правото на ответника да избегне преклузията по чл.143, ал.2 ГПК, така и изпълнение задължението на страните по чл.143, ал.3 ГПК. По същество не се установява да са събрани всички относими и допустими доказателства във вр. със заявените от ищеца претенции и предвид липсата на становище от ответната страна по реда на чл.143, ал.3 ГПК след изменението на иска. Визираните по-горе процесуални нарушения от първостепенния съд са съществени. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че съдебното решение предмет на касационна проверка е постановено при наличие на соченото от касатора основание за отмяна по чл.209, т.3 АПК- съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдебното решение на АС-Благоевград трябва да се отмени, и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който да проведе съдебното производство при спазване приложимите разпоредби на ГПК, като извърши необходимите процесуални действия, изясни исковите претенции по основание и размер, ако е необходимо да събере по съответния процесуален ред относимите и допустими доказателства, използвайки приложимите доказателствени средства, и се произнесе със съдебен акт, съдържащ мотиви съобразно установените факти по делото. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение