Решение № 10602 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7340/2018 г.

Решение № 10602 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7340/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. срещу решение № 211 от 27.03.2018 г. на Административен съд Хасково по адм. д. № 1304/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от Наредбата за управление на общинските пътища /Наредбата/ на Общински съвет Хасково, в частта "или упълномощено от него длъжностно лице", приета с Решение № 394 по Протокол № 24 от 28.10.2005 г. Релевира възражения по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че общинският съвет не разполага със законова делегация да регламентира въпросите свързани с административно-наказателната дейност във връзка с установени административни нарушения на Закона за пътищата. Счита, че разпоредбата в оспорената й част е нищожна. Излага и съображения за незаконосъобразност на оспорения текст, тъй като липсва законова разпоредба в ЗМСМА, която да дава възможност общинския съвет или кметът да делегират правомощията по издаване на наказателни постановления на други длъжностни лица. Прави искане за отмяна на оспорения акт и постановяване на друг, с който да се прогласи нищожността на оспорената разпоредба на чл. 69, ал. 3, предл. второ от Наредбата или същата да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, Общински съвет гр. Хасково не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд. Обжалваното решение на Административен съд Хасково е валидно и допустимо. По същество жалбата е основателна: За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено, че Наредбата за управление на общинските пътища е приета с Решение № 394 по Протокол № 24 от 28.10.2005 г. от заседание на Общински съвет гр. Хасково. Счита същата за издадена от компетентен орган, съгласно правомощията на Общинския съвет уредени в чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че оспореният текст не противоречи на чл. 23 от Закона за пътищата /ЗП/, чл. 47, ал. 2 от ЗАНН и чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА. Изложил е мотиви, че е налице хипотезата на чл. 56, ал. 3, т. 2 от ЗП, която изрично предвижда възможност за възлагане права от кмета на общината на определени от него длъжностни лица. С оглед изложеното е приел, че оспореният текст в частта гласяща "или упълномощено от него лице" е материално законосъобразен, поради което не е налице основание за отмяна му или обявяването му за нищожен. Касационната инстанция не споделя този краен извод на АС - Хасково: Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Същата правна норма, дава общо правомощие на общинския съвет като орган на местно самоуправление да приема наредби като подзаконови нормативни актове. Разпоредбата няма самостоятелен характер, като съгласно същата, общинският съвет приема наредби в изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал. 1 ЗМСМА, където са посочени в 25 точки правомощия на общинския съвет като орган на местно самоуправление. В конкретната хипотеза като правно основание за приемане на процесната наредба, цитирано в параграф 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата, е посочена нормата на чл. 3 и чл. 23 от Закона за пътищата. Именно в Закона за пътищата се съдържа правното основание за издаване на процесната Наредба /по смисъла на чл. 75, ал. 4 АПК/. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая ЗМСМА като общ закон спрямо ЗП не намира приложение.