Определение № 607 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 502/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. К. В., чрез адв. Тотев процесуален представител, срещу определение № 11130 от 30.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1626/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставено без уважение искането за изменение на определение № 9195 от 16.09.2024 г. по същото дело, в частта за разноските. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му, като се постанови ново, с което се присъдят направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 1260 лева. Ответната страна - началникът на на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Хасково не взема становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 2, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 9195 от 16.09.2024 г. по адм. дело № 1626/2024 г. Административен съд - Варна оставя без разглеждане жалбата на К. К. В. против мълчалив отказ на началника на СГКК - Хасково, формиран по заявление от 17.07.2024 г. за издаване на препис-извлечение от кадастралния регистър за поземлен имот 77195.746.11, прекратява производството по делото и оставя без уважение искането й за присъждане на направените разноски в размер на 1260 лева – внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че жалбоподателят няма право на разноски, тъй като независимо от това, че административната услуга е извършена след подаване на жалбата до съда, в случая оспорването е оттеглено, поради което в тази хипотеза разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК е неприложима. Като се позовава на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. и таблица 13 по приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 от подзаконовия нормативен акт, в допълнение посочва, че срокът за изпълнение на административната услуга - за бърза поръчка един работен ден, изтича на 19.07.2924 г., т .е. е спазен, поради което с поведението си административният орган не е дал повод за образуване на производството по делото въз основа на жалба, подадена на 18.07.2024 г. в 22:46 ч. по електронен път преди началото на срока за оспорването. С определение № 11033 от 16.10.2024 г. по адм. дело № 9914/2024 г. на Върховния административен съд е е оставена без разглеждане частната жалба на К. К. В. срещу определение № 9195 от 16.09.2024 г., постановено по адм. дело № 1626/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта за разноските, с характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, производството е прекратено и делото е изпратено на първоинстанционния съд за произнасяне по него по посочения процесуален ред. С обжалваното в настоящото производство определение е оставено без уважение искането на В. за изменение на постановеното по делото определение № 9195 от 16.09.2024 г. в частта за разноските. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателката има право на разноски само при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт. Посочва, че в случая административното производство е инициирано на 17.07.2024 г. по подадено на същата дата заявление. Излага съображения, че срокът на административния орган за произнасяне по него започва на 18.07.2024 г. и изтича на 19.07.2024 г., когато е регистриран отговорът на искането, а жалбата до съда като подадена на 18.07.2024 г. е преди изтичане на този срок, поради което липсата на произнасяне към този момент не обективира мълчалив отказ по чл. 58, ал. 2 АПК и затова е невъзможно с издадения на 19.07.2024 г. отговор да е извършено и оттегляне на постановения акт. Определението е правилно като резултат по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая след образуване на делото пред Административен съд - Варна и във връзка с извършване на административната услуга на 19.07.2024 г. е подадено искане от оспорващата за прекратяване на производството поради отпаднал правен интерес. Съдът прекратява същото не на това основание, а поради оттегляне на жалбата. Независимо от това, противно на доводите в частната жалба, хипотезата за прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 4 АПК не може да се приравни по правни последици на оттегляне на оспорения административен акт, за да обуслови присъждане на направените от жалбоподателката разноски и приложението на чл. 143, ал. 2 АПК. Жалбата срещу оспорения мълчалив отказ е подадена по електронен път до Административен съд - Хасково, а не чрез административния орган, каквото е изискването на чл. 152, ал. 1 АПК. Образуваното адм. дело № 668/2024 г. е прекратено с определение № 3016 от 22.07.2024 г. и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Варна. Делото постъпва в този съд на 26.07.2024 г., като в изпълнение на разпореждане от 01.08.2024 г. административният орган изпраща преписката на 08.08.2024 г. Исканото извлечение от кадастралния регистър по отношение на посочения поземлен имот е издадено на 19.07.2024 г., т.е. преди да се изиска административната преписка от административния орган и респективно същият да узнае за подадената жалба. При тези данни настоящият състав приема, че не е налице отказ да се извърши претендираната административна услуга, заявена като бърза, която подлежи на изпълнение в рамките на един работен ден съгласно таблица № 13 по приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, който срок по правилото на чл. 40, ал. 3 от същата изтича на 18.07.2024 г., изчислен спрямо датата на подаване на искането на 17.07.2024 г. В случая се касае за произнасяне след срока, като следва да се има предвид, че не може да бъде оттеглен отказ преди административният орган да е узнал за образуваното съдебно производство по оспорване на мълчалив отказ. От изложеното следва, че не е налице оттегляне на отказ в хипотезата на чл. 156, ал. 1 АПК, а извършване на исканата услуга и отпадане на правния интерес от търсената съдебна защита. Предвид изложеното е неприложима хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК за присъждане на направените от жалбоподателката разноски. Аргументите на съда относно липсата на формиран мълчалив отказ по направеното заявление към момента на подаване на жалбата на 18.07.2024 г. в 22:46 ч. са без правно значение за разрешаване на въпроса относно отговорността за разноските, доколкото това не е основанието за прекратяване на производството по делото. С оглед изложеното обжалваното определение е правилно като резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,