Решение № 9284 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 577/2017 г.

Решение № 9284 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 577/2017 г., III о., докладчик председателят Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - П. срещу Решение № 663 от 28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 589/2016 г. по описа на Административен съд - П. в частта му, с която е отменено Решение № 92/28.05.2015 на О.-П. в частта му, в която Общински съвет - П. е възложил на кмета на общината да предприеме практически действия за събирането на дължимата сума и възстановяването на причинената финансова вреда на община - П. съобразно отправената от Държавна финансова инспекция покана до общинския съветник Р. Ц. П., който не е възстановил доброволно определената от АДФИ сума. Касаторът твърди недопустимост на съдебното решение като постановено по предявена при липса на правен интерес от оспорване жалба. Евентуално твърди неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебният акт да бъде обезсилен, а производството - прекратено или, евентуално - отменен като неправилен, като вместо него ВАС постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Р. П. срещу решението на общинския съвет. Срещу съдебното решение, но в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата на Р. П. срещу решението на ОбС- П. в тези негови части, които не се отнасят до общинския съветник Р. П. и производството по делото в тези части е прекратено, е предявена частна жалба от Р. Ц. П. с развити в нея доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му в атакуваната част. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Общински съвет - П., не се представлява. От същия чрез адв. М. Иванова по делото е постъпил писмен отговор на предявената от Р. П. жалба с доводи за неоснователност на същата, както и молба-становище по съществото на спора с подробно развити в него съображения за основателност на предявената от общинския съвет касационна жалба, съответно -недопустимост или неправилност на съдебното решение в отменителната му част. Ответникът по касационна жалба, който е и частен жалбоподател в производството, Р. Ц. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия по делото е представен писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за неоснователност на същата, както и писмена защита с твърдения за основателност на предявената от Петков частна жалба срещу съдебното решение в прекратителната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната и частната жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните от тях части е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на Общински съвет - П. срещу отменителната част на съдебното решение е основателна, а решението е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съображенията на ВАС, трето отделение в тази насока са следните: Административният съд е бил сезиран с жалба срещу Решение № 92/28.05.2015 г., прието по Протокол № 7 от заседание на Общински съвет П., проведено на 28.05.2015 г, с което Общинският съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА е задължил кмета на община -П. да предприеме практически действия за събиране на дължимите суми и възстановяване на причинената вреда на община -П. съобразно отправените покани от ДФИ до общинските съветници, които не са възстановили доброволно сумите в размера, определен от АДФИ. Видно от представената като доказателство по делото Заповед № ФК-10-1300/14.11.2014 г., Директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е възложил извършване на финансова инспекция на О. П., при която е установено, че за периода 01.01.2012 г. - 01.04.2014 г. определени общински съветници са получили възнаграждения без правно основание. От АДФИ са им връчени писма/ в т. ч. и писмо до жалбоподателя Р. Петков изх. № 332/24.03.2015 г. с посочена в него като получена без основание сума в общ размер 3 083.98 лв/ и е определен срок до 10.04.2015 г. за възстановяване на сумите. За получената от Р. П. по твърдения на АДФИ без основание сума е съставен акт за начет № 11-04-23 от 29.06.2015 г. на държавен финансов инспектор и главен държавен инспектор при АДФИ, надлежно връчен срещу подпис на всеки един от шестте отговорни лица, срещу които е съставен / в т. ч. и срещу жалбоподателя/. Част от начетените лица са депозирали възражения срещу констатациите в акта за начет, въз основа на които е изготвен заключителен доклад на издателите на Акта за начет, в който относимите към процесното дело възражения са оставени без уважение. Кметът на Община- П. е направил предложение до ОбС, в което е посочил, че част от общинските съветници не са възстановили сумите, за които са поканени и е предложил ОбС да приеме решение, с което да задължи кмета на общината да предприеме практически действия по тяхното събиране. Горното предложение е разгледано от съответните постоянни комисии при Общинския съвет и е включено в дневния ред на заседанието на ОбС, насрочено за 28.05.2015 г., когато при спазване на изискванията за кворум и мнозинство е прието обжалваното Решение № 92/28.05.2015 г., приповтарящо като съдържание предложението на кмета на общината. С обжалваното съдебно решение е ОТМЕНЕНО Решение № 92/28.05.2015 г., взето с Протокол № 7 от 28.05.2015 г. на О. П., в частта му, в която кметът на община П. е задължен да предприеме практически действия за събирането на дължимата сума и възстановяване на причинената финансова вреда на О. П., съобразно отправената покана от Държавна финансова инспекция до общинския съветник Р. П. за възстановяване на дължимата от него сума, като е жалбата на Р. П. срещу тези части от решението на ОбС- П., които се отнасят до останалите общински съветници, невъзстановили определените им от АДФИ суми, е оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес производството по делото в тези части е прекратено. За да достигне до този резултат, административният съд е приел, че осъществяваната от общинския съветник дейност по присъствие на заседания на общинския съвет и вземане на участие приемане на решения, както и участието му в постоянни комисии като помощни органи към общинския съвет, по съществото си съставлява трудова дейност, за която се дължи съответното възнаграждение. Доколкото обаче, трудовото правоотношение е възникнало от избор, то общинският съвет не се явява работодател на общинските съветници по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, поради което не може да се произнася по въпроси за намаляване или възстановяване на трудовите им възнаграждения. Според АС- П. в случая приложима е разпоредбата на чл. 271, ал. 2 от КТ, според която, ако работникът е изпълнявал добросъвестно своите задължения и добросъвестно е получил трудово възнаграждение за това, виновни за причинената вреда от неоснователно заплатено трудово възнаграждение са длъжностните лица, които са наредили или допуснали неоснователно изплащане на сумите. Съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ, работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение, които са получени добросъвестно, като според съда по делото не са налице доказателства, че трудовото възнаграждение на общинския съветник е получено недобросъвестно. В заключение съдът е приел, че оспореното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗМСМА и КТ. Съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до неговата неправилност. Административният съд е възприел атакуваното решение на ОбС- П. като контролен акт по отношение акта за начет и е извършил правораздавателен контрол в този аспект. По този начин не се е произнесъл по наведените в жалбата оплаквания и по недопустим начин е подменил предмета на правния спор, като е преценявал законосъобразността на установеното с Акт за начет № 11-04-23 от 29.06.2015 г. на АДФИ задължение от 3 083.98 лв., а не законосъобразността на атакуваното решение на общинския съвет, с което кметът на общината се задължава да предприеме практически действия по събиране на установените от ДФИ като дължими от общински съветници суми. Оспореното решение на общинския съвет не разглежда размера или законосъобразността на процесното задължение, установено от АДФИ. Административният съд приема, че по "делото не са налице доказателства, че трудовото възнаграждение на общинския съветник е получено недобросъвестно, а напротив, в акта за начет от 29.06.2015 г. са посочени като виновни за причинената на общинския бюджет щета длъжностни лица от общинската администрация". На следващо място административният съд е заключил, че "наистина в акта за начет е посочено, че солидарна отговорност следва да носи и общинският съветник Р. П., но тази отговорност не може да бъде реализирана по реда, посочен в приетото решение". Процесното решение на общинския съвет обаче не определя ред, по който да се реализира солидарната отговорност в акта за начет. Макар процесното решение да съдържа изричен диспозитив, с който обжалваното решение на ОбС- П. се отменя като незаконосъобразно, изложените за това мотиви не се отнасят до законосъобразността на отмененото решение, а до законосъобразността на представения като елемент от административната преписка акт за начет, който не е предмет на съдебен контрол в първоинстанционното съдебно производство. Постановявайки съдебен акт с цитираните по-горе мотиви, административният съд на първо място е излязъл извън правораздавателната си компетентност, определена с разпоредбата на чл. 128 от АПК, доколкото фактическите констатации и правните изводи на финансовите органи, съдържащи се в издаден от тях акт за начет, се оспорват пред общите граждански съдилища по реда на чл. чл. 27, ал. 4 ЗДФИ, във вр. с чл. 418, във вр. с чл. 417, т. 8 ГПК, а от друга страна - съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по наведените в жалбата срещу решението на общинския съвет основания. Това пълно несъответствие между мотиви и диспозитив в случая следва да се приравни на пълна липса на относими към правния резултат мотиви, което препятства възможността за упражняване на адекватен съдебен контрол върху съдебния акт и води до необходимост от отмяната му като неправилен поради допуснати при издаването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение в отменителната му част следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново произнасяне от друг състав на АС- П. . При новото разглеждане следва да се отговори допустимо ли е да се сезира общинският съвет с въпрос относно събираемостта на задължението, длъжен ли е административният орган да отговори и какъв характер и правни последици има неговото решение. Следва да се посочи дали е допустимо и правилно събирането на суми от акта за начет да се възложи на кмета на общината. Частната жалба на Р. Ц. П. срещу съдебното решение в частта му, в която жалбата му срещу Решение № 92/28.05.2015 г. по Протокол № 7/28.05.2015 г. на ОбС - П. в останалите му части, които не се отнасят до общинския съветник Р. П. е оставена без разглеждане и делото в тези му части е прекратено, е неоснователна. Правилно и в съответствие с Определение № 19.10.2015 г., постановено по адм. д. № 9300/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение административният съд е приел, че жалбоподателят Петков има правен интерес да обжалва атакуваното решение на общинския съвет само в частта му, в която кметът на общината е оправомощен да извърши практически действия по събиране на определената от ДФИ само по отношение на Петков сума - 3 083.98 лв, но не и по отношение предприетите от кмета практически действия по събиране на дължимите от други общински съветници суми. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение