Определение № 567 от 08.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 329/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Е”ЕАД срещу Определение № 637 от 26.02.2010 год., постановено по ч.гр.д. № 201/2010 год. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането от 09.11.2009 год. по ч.гр.д. № 13742/2009 год. на Пловдивския районен съд с което е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника К. Д. Д. за парично вземане – обезщетение за забава при плащането на суми за доставена топлоенергия. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че тя е недопустима, тъй като по отношение на спора намира приложение чл.274 ал.4 ГПК. Ч.гр.д. № 13742/2009 год. на Пловдивският районен съд е било образувано по искането на “Е”ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника К. Д. Д. за парични вземания за: 1./ 2386.83 лв. – цената на доставена топлоенергия; 2./ 922.07 лв. - обезщетение за забава при плащането на посочената сума. Съдът е счел, че искането е основателно по отношение на вземането за главницата. С отделно разпореждане е отхвърлил искането, касаещо обезщетението за забава, приемайки, че то е неконкретизирано. Преценката му е била предмет на въззивен контрол и с обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е достигнал до същия извод. Обезщетението за забава е в размер на 922.07 лв. В този размер е и обжалваемият интерес. Т.е. с произнасянето на Пловдивския окръжен съд, инстанционният контрол на разпореждането е изчерпан, поради ограничението на чл.274 ал.4 ГПК – обжалваемият интерес по делото е под 1000 лв. Неправилното посочване в диспозитива на определението на ПдОС, че то подлежи на обжалване е без значение. С настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което то е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд