Определение № 2852 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 962/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД против решение № 3598/05.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 6763/2021 г. от ІІ“г“ състав на СГС. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД вр. чл.137, ал.2 ЗЕ за основателен до размер на присъденото от районния съд обезщетение и е потвърдил постановеното решение. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ определя възмездното ползване от топлопреносното предприятие на присъединителният тръбопровод, съоръженията към него и абонатната станция, в случаите когато те са изградени от клиентите на предприятието. Прието е, че за основателността на исковата претенция ищецът следва да докаже следните обстоятелства: 1/ че е изградил топлопреносното съоръжение и е негов собственик; 2/ че същото се ползва от ответното дружество и по този начин то се обогатява; 3/ обедняване в правната сфера на ищеца, съизмерима с цената на ползването за съответния период; 4/ връзката между собственото си обедняване и обогатяването на насрещната страна. Прието е, че собствеността върху съоръжението се установява от сключения между страните договор, документите за изграждане на съоръжението - разрешението за строеж, разрешението за ползването на сградата, като последните установяват, че ищецът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 137 от ЗЕ, че той е изградил съоръжението за собствена сметка по съглашение с топлопреносното предприятие, поради което и съдът е приел за установено, че ищецът е собственик на съоръжението. Съдът е счел за недоказано възражението на ответника, че причина да не се сключи договор за прехвърляне собствеността върху съоръженията е ненадлежното окомплектоване на необходимите документи от ищеца. На първо място е посочено, че това възражение е неконкретизирано. Освен това по делото няма данни ответникът да е изисквал от ищеца представяне на допълнителни документи. Приетите писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза са установили осъществяването на енергийния обект след съгласуване с ответника и в изпълнение на сключения през 2004г. договор. Изграждането е извършено при наличие на необходимите строителни книжа. За строежа е издадено разрешение за ползване след направени в присъствието на представител на ответника 72 часови проби. Всички тези документи е прието, че са били представени на ответника предвид установеното по делото, че процесното съоръжение е въведено в експлоатация, открити са партиди на името на етажните собственици в сградата и ответникът доставя в нея топлинна енергия през исковия период, като ползва изградените и все още собствени на ищцовото дружество съоръжения, реализирайки търговска печалба, но без да заплаща цена, наем или обезщетение за ползването им. Твърдяното неправомерно поведение от страна на ищеца е прието за недоказано, напротив – съдът е приел за установено, че той е изпълнил точно задълженията си по сключения между страните предварителен договор. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Според задължителните разяснения в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е разрешен в обжалвано въззивно решение, ще е от значение за точното прилагане на закона, когато с произнасянето от касационната инстанция ще постигне промяна в създадената, поради неточно тълкуване, съдебна практика или осъвременяването й, с оглед на настъпило изменение обществените условия и законодателство, при които е била формирана, а за развитие на правото - когато приложимата правна норма е непълна, неясна или вътрешно противоречива и чрез корективното й тълкуване би се осигурило еднаквото й прилагане от съдилищата. В случая в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се съдържат твърдения за наличието на подобна хипотеза, нито обективно визираните правни норми ( чл. 137, ал. 2 ЗЕ и § 4, ал. 4 а от ДР на ЗЕ ) се нуждаят от изправително тълкуване, за да се осигури точното им прилагане от съдилищата. Правното основание на предявения иск безспорно се основава на правилото за неоснователно обогатяване, като съдът е посочил предпоставките за основателността на предявения иск, като практиката на ВКС, както и правната теория са единодушни относно тях, като съдът се е съобразил с тези предпоставки. Съдът е приел от фактическа страна, че ищецът е изпълнил насрещните си задължения по сключения между страните договор, поради което поставения въпрос за изследване поведението на ищеца в тази връзка не е разрешен в насоката, в която се мотивира въпросът, свързан с твърдение за неизпълнение на договорни задължения от страна на ищеца. Сочените въпроси не са основание за допустимост на касационното обжалване, доколкото не са разрешени при наличието на сочените касационни основания. В полза на ответникът по касационната жалба следва да се присъди сумата 1200 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС