Определение № 13 от 08.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 702/2012 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. П. Т. чрез адв. В. В. против определение №2189/22.10.2012 год. по ч. гр. д. № 3531/2012 год. на САС, ГК,1-ви състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Р. Т. срещу определение от 06.07.2012 год. по гр.д. № 6792/2012 год. на Софийски градски съд, І г.о., 14 състав и производството по делото е прекратено. В частната жалба са направени оплаквания относно неправилността на определението от 06.07.2012 год., с което исковата молба на частната жалбоподателка в частта й за прогласяване нищожността на запис на заповед и издаден въз основа на нея изпълнителен лист се връща поради невнесена държавна такса от назначения особен представител - адв. М., в размер на 15 лв. Частната жалбоподателка счита, че такава държавна такса с оглед разпоредбата на чл. 83,ал.2 ГПК и чл. 2 от Закона за правната помощ не се дължи, поради което съдът неправилно е постановил връщане на исковата молба.Същевременно във връзка с определение № 2189/22.10. 2012 год. частната жалбоподателка признава, че Софийският апелативен съд правилно е приел, че пълномощията на адв. М. към датата на депозиране на частната жалба срещу определението от 06.07.2012 год. по гр.д. № 6792/2012 год. на СГС, е подадена от лице без представителна власт. Независимо от това моли определение № 2189/22.10.2012 год. по ч. гр.д. № 3531/2012 год. на САС, както и определение от 06.07.2012 год. по гр.д. № 6792/2012 год. на СГС, да бъдат отменени. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в настоящото производство е определение № 2189/22.10.2012 год., постановено по ч. гр.д. №3531/2012 год. на САС. За да постанови същото съдът е приел, че към датата на подаване на частната жалба срещу определение от 06.07.2012 год. по гр.д. № 6792/2012 год. на СГС, правомощията на адв. М., която е подала частната жалба като особен представител на Р. Т., са били прекратени. Съдът е дал възможност на Р. Т. да потвърди извършеното от нейно име процесуално действие на адв. М., което тя не е сторила. Точно обратното, същата е заявила, че не потвърждава никакви действия извършени от адв. М. и се отказва от подадената от нея частна жалба. При това положение САС е приел, че частната жалба е подадена от лице без представителна власт и това обуславя нейната процесуална недопустимост, поради което е оставил същата без разглеждане. Видно от изложението в частната жалба, с която е сезиран настоящия състав на ВКС, частната жалбоподателка не оспорва възприетите от Софийския апелативен съд обстоятелства и извода, че частната жалба срещу определението от 06.07.2012 год. по гр.д. №6792/2012 год. на СГС,е подадена от лице без представителна власт. С оглед на това обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Липсата на представителна власт обуславя нередовност на подадената частна жалба, която ако не бъде отстранена, я прави процесуално недопустима. В настоящото производство съдът не може да обсъжда правилността на предходното определение / това от 06.07.2012 год. по гр.д. №6792/2012 год. на СГС,14 състав /, доколкото същото подлежи на самостоятелен контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.