Определение № 307 от 03.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1808/2025 г.

Постъпило е искане от ЗД „Бул инс“ АД чрез адв. М. Г., формулирано в молба вх. № 1418/23.01.2026 г., за връщане на внесена държавна такса в размер на 357,90 евро по сметка на ВКС, представляваща държавна такса, внесена на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК по т.д. 1808/25 г., по описа на ВКС, II ТО. В молбата са изложени обстоятелства, че държавната такса, посочена от съда, е внесена с платежно нареждане от 23.12.2025 г. в размер на 700 лв. Със следващо платежно нареждане от 14.01.2026 г. била внесена по същото дело същата държавна такса, в нейната равностойност в евро -357,90 евро. и дължима на същото основание. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 3604/17.12.2025 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решение № 379 от 27.06.2025 г. по т.д. 238/25 г. по описа на Апелативен съд – София, 11 състав, като е дадена възможност на касационния жалбоподател ЗД „Бул инс“ АД да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 700 лв. по сметка на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от получаване на препис от определението. Държавната такса е определена на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК. С молба от 06.01.2026 г. ЗД „Бул инс“ АД чрез адв. М. Г. е представил доказателства за внесената държавна такса в размер на 700 лв., към която е приложено копие от платежно нареждане от 23.12.2025 г. (л. 68 от делото), за внесена държавна такса по сметка на ВКС по настоящето дело. Удостоверено е, че сумата е постъпила в счетоводството на ВКС. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. С молба вх. № 952/16.01.2026 г. касационният жалбоподател е депозирал молба, с приложено платежно нареждане от 14.01.2026 г. за извършен банков превод на стойност 357,90 евро (л.72 от делото), по сметка на ВКС по настоящето дело. Удостоверено е от счетоводството на ВКС върху всяко от платежните нареждания, че сумите са налични към 26.01.2026 г. по сметка на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че сумата от 357,90 евро е с левова равностойност 700 лв. Така внесената държавна такса с банково бордеро от 14.01.2026 г., по сметка на ВКС по настоящето дело, е внесена втори път, след като е установено, че е налице паричен превод на дължимата държавна такса с банково бордеро от 23.12.2025 г. в размер на 700 лв. Дължимата такса, определена към 17.12.2025 г. е 700 лв., внесена е. Следователно с превода на сумата от 357,90 евро, втори път е внесена държавна такса по същото дело, която е недължима. Поради това, че недължимо е внесена посочената сума, като държавна такса, подлежи на връщане, на основание чл. 4 б от ЗДТ. Така мотивиран ВКС