Определение № 4067 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3357/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал.7 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Виваком България“ АД с ЕИК 831642181 и седалище в гр. София срещу Определение № 9506/10.03.2026 година на Административен съд – София-град по административно дело № 5886/2025 година. С обжалваното определение Административен съд – София-град (АССГ) връща касационната жалба с вх. № 4644/09.02.2026 г. на Виваком България“ АД срещу Решение № 1463/13.01.2026 г. на АССГ по адм. дело 5886/2025 г, с което е отхвърлена жалбата на Дружеството срещу Заповед № 2329/27.08.2024 г, издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите и са присъдени разноски в полза на ответника. Частният жалбоподател счита определението за неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че съдът е нарушил чл. 142б, ал.1 АПК тъй като не е дал ясно и точно указание, в какво се състои нередовността на касационна жалба и как точно да бъде поправено. Подробно описва, че още с депозиране на касационната жалба към нея е бил приложен платежен документ за платена държавната такса за обжалване на Решение № 1463/13.01.2026, изрично посочено в основанието за плащане, в размер 25 евро, като плащането е извършено по сметка на АССГ. Сочи, че след като съдът при проверка на редовността на касационната жалба е приел за надлежно извършено плащането на държавната такса по тази сметка и с Разпореждане №5433/10.02.2026 г. е дал указание само за довнасяне на такса в размер от 164,18 евро, макар и да сочи тя да бъда внесена по сметка на Върховен административен съд, то е следвало да приема, че довнасянето е извършено напълно и срок. Указаният размер на таксата е довнесена по същата сметка, по която е било извършено и първоначалното плащане, което съдът е приел за надлежно, извършено. Счита, че съдът е изпълнил задължението си по закон да даде ясно указание в какво се състои нередността и как да бъде поправена, тъй като не е посочил конкретната сметка, по която да бъде извършено доплащането, а след това необосновано пренебрегва, извършеното доплащане по сметка на АССГ. Сочи, че след като доплащането е извършено по сметката, по която първоначално е внесена таксата за касационна жалба и това плащане е станало (на 17.02.2026 г.) в указания от съда срок, то последният е следвало да го зачете за своевременно и точно изпълнено и да приеме касационната жалба за редовна и допустима. Иска обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на действията по администриране на касационната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва проверка на редовността на касационната жалба и ако не отговарят на изискванията с разпореждане я оставя без движение, като дава указания и срок за поправяне на нередовностите, ако последните не бъдат отстранени в срок съдът връща жалбата. В случая първоинстанционният съд с Разпореждане № 5433/10.02.2026 г. оставя касационната жалба без движение като нередовна и дава следните указания за нейното проправяне: „касационният жалбоподател в 7-дневен срок от получаване на съобщението да довнесе по сметка на Върховен административен съд държавната такса в размер на още 164,18 евро и представи документ за това“. Разплождането съдържа и предупреждение към касатора, че при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде върната. Съобщението за разпореждането е изпратено до „Виваком България“ АД чрез адвокат А. Сарийска, чрез която е подадена самата касационна жалба и получено на 12.02.2026 г. Следователно срокът за изпълнение на указанието на съда е до 19.02.2026 г. (четвъртък, присъствен ден). По делото няма данни към 19.02.2026 г. да е получен документ за извършване на доплащането на държавната такса, независимо по сметка на коя съдебна институция. При тези факти АССГ на 10.03.2026 г. постановява обжалваното Определение № 9506, с което връща касационната жалба с вх. № 4644/09.02.2026 г. на Виваком България“ АД срещу Решение № 1463/13.01.2026 г. на АССГ по адм. дело 5886/2025 г. на основание чл. 213а, ал.1, изр. второ АПК, поради неизпълнение на дадените указания. Определението е валидно, допустимо и правилно. В частната жалба, поставила начало на настоящото производство, няма твърдение, че в първоинстанционния съд е представен документ за извършеното в срок довнасяне на държавната такса за касационно обжалване. Сочи се само, че поради непълно и точно указание на съда, касаторът е извършил довнасянето по сметка на АССГ, но след като и първоначалното внасяне е било извършено по същата сметка и е било прието от съда за редовно, предвид че се указва само довнасяне, то необосновано и неправилно съдът приема, че няма изпълнение на указанието. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че указанието на съда е непълно и неточно. Разпореждане № 5433/10.02.2026 г. съдържа достатъчно информация за нередовността на касационната жалба (липса на напълно платена държавна такса), както и указание как да бъде поправена същата – да се довнесе такса, като е определен точен размер на довнасянето – 164,18 евро, както и че плащането следва да бъде направено в 7-дневен срок от получаване на съобщението по сметка на Върховен административен съд (ВАС). Не посочването на конкретната банкова сметка на ВАС не е съществен порок на указанието, доколкото самата банкова сметка е публично оповестена на официалната електронна страница на институцията. Следователно указанието за поправяне на нередовността на касационната жалба е било достатъчно ясно и конкретно, за да бъде изпълнено точно при полагане на дължимата грижа от страна на касатора. Разпореждане № 5433/10.02.2026 г. обаче има и още едно указание, а именно да се представи пред съда документ за извършеното доплащане в срок 7 дни от съобщените на разпореждането. По делото няма данни след пред съда да е представени документ за извършеното доплащане в указания срок, няма такива твърдения и в частната жалба, поради което настоящият съд приема, че тази част на даденото указание не е изпълнена от касатора. Следователно правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че указанието за поправяне на нередовността на касационната жалба с вх. № 4644/09.02.2026 г. на Виваком България“ АД не е изпълнено в срок и това обосновава от фактическа страна нейното връщане на основание чл. 213а, ал.1, изр. второ АПК. Настоящият съд счита за безпредметно да коментира доводите, за техническа грешка при внасянето на държавната такса по сметка на АССГ вместо на ВАС, тъй като не поради тази грешка съдът е приел, че указанието не е изпълнено. Указанието на съда съдържа два елемента – първи: довнасяна на посочения размер държавната такса и втори – представяне на документа за това пред съда. Указанието следва да бъде изпълнено изцяло и в срок, за да бъде изпълнено изискването на закона, предвид че съгласно чл.213, т.3 АПК, задължително приложение към жалбата, е документ за платена държавна такса, ако такава се дължи, каквото е настоящият случай. С оглед посоченото, не е изпълнено указанието за поправяне на нередовността на касационната жалба, въпреки осигурената за това възможност, не е представен документ за извършено доплащане, поради което са налице предпоставките на чл. 213а, ал. 1, изр.второ АПК и касационната жалба следва да бъде върната, като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което съответства на закона и представените по делото доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. За пълнота внасянето на държавната такса за касационна жалба по сметка на ВАС (от 25.03.2026 г.) след получаване на обжалваното определение не може да санира неизпълнението в срок на даденото указание с Разпореждане № 5433/10.02.2026 г. за поправяне на нередовността на касационната жалба, което е следвало да бъде осъществено до 19.02.2026 г. и платежният документ, в същият срок, да бъде представен пред съда. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,