Определение № 233 от 30.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 208/2011 г.

Със „запорно съобщение” вх.№ 11268 от 15.12.2014 г. на Частен съдебен изпълнител Т. В. - Н., с район на действие Софийски градски съд се сочи, че на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508 във връзка с чл.446 ГПК е наложен запор на внесената сума по настоящото дело от Х. Н. К. (в качеството му на молител по молбата за отмяна, заведена с вх.№ 1047432 от 18.12.2009 г.) парична гаранция за спиране на изпълнението на атакуваното с молбата за отмяна решение по реда на чл.309 ГПК. На основание чл.508, ал.1 и 2 ГПК ЧСИ „кани съда” в 3-дневен срок писмено да съобщи признава ли вземането и готов ли е да плати, както и - при липсата на оспорване – на основание чл.508, ал.3 ГПК „нарежда” на съда да преведе сумата на гаранцията по сметка на частния съдебен изпълнител във връзка с образуваното изп.дело № 20117910400052. Постъпило е и „запорно съобщение” вх.№ 11267 от 15.12.2014 г. на Частен съдебен изпълнител Т. В. – Н. с идентично на горното съдържание, касаещо внесената по настоящото дело от Т. В. К. (в качеството й на молител по молбата за отмяна с вх.№ 1047432 от 18.12.2009 г.) парична гаранция. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, преценявайки данните по делото, намира следното: С Определение № 173 от 09.05.2011 г. по настоящото дело е спряно изпълнението на влязлото в сила решение от 07.04.2005 г. по гр.д.№ 187/2003 г. на Софийски градски съд, ІІ „в” отделение, в частта, с която Х. Н. К. и Т. В. К. са осъдени да заплатят на Г. Ф. Ю. разноски в размер на 720 лв., а на Г. Ф. Ю. и В. Ф. В. – разноски в размер на 431 лв. – в обезпечение на депозираната молба за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, заведена с вх.№ 1047432 от 18.12.2009 г. Изпълнението на решението е спряно на основание чл.309, ал.1, изр.2 ГПК до приключване на производството по отмяна - срещу представено надлежно обезпечение в размер на 1 151 лв., постъпило по сметка на Върховния касационен съд. Молбата за отмяна на Х. Н. К. и Т. В. К., заведена с вх.№ 1047432 от 18.12.2009 г., е разгледана в производството по гр.д.№ 627/2011 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., което е приключило с постановяването на Решение № 78 от 18.05.2012 г. С посоченото решение молбата за отмяна е оставена без уважение. Именно това е обосновало постановяването на определение № 357 от 31.10.2014 г. по настоящото дело, с което е отменена допуснатата с определение № 173 от 09.05.2011 г. обезпечителна мярка на депозираната с вх.№ 1047432 от 18.12.2009 г. молба за отмяна. Това означава, че въз основа на влязлото в сила решение от 07.04.2005 г. по гр.д.№ 187/2003 г. на Софийски градски съд, ІІ „в” отделение, в частта, с която Х. Н. К. и Т. В. К. са осъдени да заплатят на Г. Ф. Ю. и В. Ф. В. разноски понастоящем е допустимо да се провежда принудително изпълнение, предмет на което е образуваното изп.дело № 20117910400052 по описа на ЧСИ Т. В. – Н.. Постъпилото по делото „запорно съобщение”, изходящо от ЧСИ Т. В. – Н. няма характер на запорно съобщение по смисъла на чл.450 във връзка с чл.507 ГПК и съображенията за това са следните: Правната регламентация, съдържаща се в чл.282 ГПК, налага извода, че със сумите, внесени по депозитните сметки на ВКС като „надлежно обезпечение” по смисъла на чл.282, ал.2 ГПК, може и се разпорежда само ВКС. Тези суми не съставляват вземане на длъжника; ВКС не е трето задължено лице по смисъла на чл.508 ГПК и върху внесените по чл.282, ал.2 ГПК суми за обезпечение на спиране изпълнението на въззивното решение не може да бъде налаган запор по реда на чл.450 във връзка с чл.507 ГПК. Обстоятелството, че от страна на лице, по отношение на което със силата на присъдено нещо е установено конкретно задължение (да предаде имот, да заплати сума, да извърши определено действие и др.), по сметка на съда се внасят суми като обезпечение, че това задължение ще бъде изпълнено след произнасянето на ВКС в касационно или отменително производство, не може да определи това лице като кредитор на вземане спрямо трето лице, а ВКС - като трето задължено лице. Разпореждането със внесените като надлежно обезпечение по сметка на ВКС суми в рамките на производството по чл.282 ГПК касае упражняване на процесуални (в случая и властнически) правомощия на ВКС. Поради това не може да се приеме, че уредената правна възможност при определени условия (чл.282, ал.4 - 6 ГПК) внесената като надлежно обезпечение сума да се върне на лицето - вносител, съставлява „вземане на длъжника” по смисъла на чл.508 и сл. ГПК. Законодателят определя хипотезите, при които съдът, като се разпорежда с внесеното „надлежно обезпечение”, може да нареди то да бъде преведено по сметка на съдия изпълнителя. По аргумент на противното от чл.282, ал.5 ГПК това са случаите, когато осъдителното въззивно решение, с което е присъдено облигационно вземане, е потвърдено или не е допуснато до касационно обжалване, съответно – молбата за отмяна на такова влязло в сила осъдително решение е оставена без уважение. Такъв превод не може да се нареди в случаите, когато е спряно принудително изпълнение на решение относно вещни права. Това е така, защото съгласно чл.282, ал.4 ГПК, внесената като обезпечение сума или се задържа в обезпечение на вредите, настъпили от забавеното изпълнение на осъдителното решение за предаване на движими / недвижими вещи, или се връща на вносителя – в случаите, когато в двуседмичен срок от влизане в сила на решение, съответно - от постановяването на решение, с което е отказана отмяна по чл.303 ГПК, носителят на вземането не е заявил претенции за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение. В конкретния случай внесената като надлежно обезпечение сума обезпечава изпълнението на осъдителната част на спряното изпълнение на въззивното решение досежно присъдени разноски (т.е. - парично вземане), поради което настоящият състав на ВКС счита, че