Решение № 194 от 18.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6546/2014 г.

Решение № 194 от 18.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6546/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма] срещу решение от 23.06.14 г., постановено по в. гр. дело № 4869/14 г. на Софийски градски съд в осъдителната му част. С определение № 243 от 17.02.15 г. по гр. дело № 6546/14 г. настоящият състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: следва ли при определяне размера на обезщетението по чл. 200 КТ за претърпени вреди да се вземат предвид получаваните от ищеца командировъчни пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина преди увреждането, като разрешен от въззивния съд в противоречие с влязлото в сила решение от 20.02.03 г. по гр. дело № 1625/01 г. на Софийския апелативен съд. В него е прието, че командировъчните суми не са елемент от трудовото възнаграждение, а разноски, които трябва действително да се разходвани, поради което не могат да съставляват пропусната полза и заплащането им не представлява обезщетение по смисъла на чл. 200 КТ. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът Г. Т. е заемал длъжността"шофьор международни превози" при ответното дружество и на 25.03.09 г. в [населено място] е претърпял злополука, призната за трудова с разпореждане № 19721 от 22.04.09 г. на СУСО. С ЕР № 0535 от 11.02.10 г. на ТЕЛК му е призната 58% ТНР по водеща диагноза"неинсулинозависим захарен диабет" със срок до 1.02.13 г., по причини 50% общо заболяване и 40% трудова злополука/счупване на подбедрица и глезен, артроза/. За процесния период 25.03.09 г. - 1.02.13 г. Т. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност; работил е като трудоустроен и е получавал пенсия за трайна нетрудоспособност. На 20.06.12 г. третото лице помагач [фирма] му е заплатило сумата от 28 725.13 лв застрахователно обезщетение по застраховка на работодателя. Като е съобразил заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, че болките и страданията са продължили около 6 месеца, и е взел предвид последващите оперативни намеси, въззивният съд е счел, че правилно първоинстанционният съд определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. Частично е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, и е присъдил в полза на ищеца обезщетение за имуществени вреди разликата над 2014.82 лв до размера на 28 778.18 лв за периода 25.03.09 г. -1.02.13 г., представляваща разлика между обезщетение за временна нетрудоспособност и евентуално трудово възнаграждение /включително обезщетения за командировка/ако бе здрав за периода 25.03.09 г. -12.02.10 г.; както и разлика между трудовото възнаграждение, което е получавал като трудоустроен за периода 13.02.10 г. -1.12.11 г. и евентуалното трудово възнаграждение, ако бе здрав; както и разлика между пенсията за инвалидност, която е получавал за периода 2.12.11 г. - 1.02.13 г. и евентуалното трудово възнаграждение /включително обезщетения за командировка/за същия период, ако бе здрав. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав на IV г. о. на ВКС намира за правилна практиката, намерила израз в решението от 20.02.03 г. по гр. дело № 1625/01 г. на Софийския апелативен съд по следните съображения: Съгласно ППВС № 4/68 г. - т. 5 в размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база при определяне размера на имуществените вреди от непозволено увреждане, се включват всички добавки, които имат постоянен характер. Съобразно чл. 15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото си за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В чл. 215 КТ е регламентирано обезщетението, което работникът или служителят има право да получи при командироване, освен брутното си трудово възнаграждение. Командировъчните суми, които включват пътни, дневни и квартирни пари, не представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, а обезщетение за допълнителните разноски, свързани с изпълнението на работата в друго населено място, за посрещане на ежедневни нужди от храна и нощувка. Командировъчните суми трябва действително да са изразходвани при изпълнение на служебните задължения извън населеното място, поради което не съставляват пропусната полза, от която работникът да е лишен. По основателността на касационната жалба: Касаторът въвежда оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението по чл. 200 КТ за претърпените вреди не следва да се вземат предвид получаваните от работника преди увреждането командировъчни пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Ответникът по жалбата Г. А. Т. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Счита, че правилно въззивният съд е определил дължимото му се обезщетение по чл. 200 КТ, като е включил в размера му командировъчните пари, които имат постоянен характер по смисъла на ППВС № 4/68 г. Третото лице [фирма] не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, в размера на обезщетението по чл. 200 КТ за претърпени имуществени вреди не следва да се включват командировъчните пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина преди увреждането. Ето защо решението в частта, с която искът по чл. 200 КТ е уважен за разликата над 2014.82 лв до размера от 28 778.18 лв, е неправилно. Следва да се отчете и обстоятелството, че ищецът Г. Т. е получил застрахователно обезщетение в размер на сумата 28 725.98 лв от [фирма], което надхвърля присъдените суми за неимуществени вреди от 20 000 лв и имуществени вреди от 2014.82 лв. Исковете са неоснователни поради покриване на вредите от застрахователя и следва да бъдат отхвърлени. По изложените съображения обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в осъдителната му част, като при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК касационната инстанция следва да се произнесе по същество. В частта, с която исковете по чл. 200 КТ са отхвърлени до пълните предявени размери -разликата над 20 000 лв до 30 000 лв неимуществени вреди и разликата над 28 778.18 лв до 99 385.66 лв, решението е влязло в сила. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1500 лв съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.