Определение № 34 от 02.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3378/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С. Н. К. чрез процесуалния представител адв. Ст.С. е обжалвал възивното решение на Ловешкия окръжен съд № 36 от 20.04.2021г. по въззивно гражданско дело № 6/2021г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Районния съд гр. Тетевен № 260043 от 26.11.2020г., постановено по гр.д. № 1004/2019г., с което е отхвърлен предявеният от С. Н. К. и К. Н. К. срещу З. К. Г. и С. М. Г. иск с правно основание чл.108 ЗС в осъдителната му част за предаване владението на баня и килер на първия етаж от двуетажната жилищната сграда с идентификатор ................. по КККР на [населено място], Ловешка област, както и иска с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на помещенията за времето от 21.06.2019г. до 18.12.2019г. в размер на пазарния наем, ведно със законната лихва. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, постановено в пълно противоречие с установената тълкувателна практика на ВКС и с установеното разбиране и прилагане на институтите на вещното право, свързани с владението на съсобствен имот и въобще с упражняване на съсобственост в жилищен имот. Изложени са съображения за противоречие на въззивното решение с чл.31 ал.1 ЗС и тълкуването на разпоредбата в ТР 129/1986г. на ВС, ОСГК и ТР 7/2012г. на ВКС, ОСГК. Ответниците З. К. Г. и С. М. Г. чрез процесуалния представител адв. С. С. изразяват становище, че въззивното решение е правилно, постановено е в съответствие със закона и трайната съдебна практика, поради което не са налице основанията на ГПК за допускане на касационното обжалване. Не са поискани разноски за касационната инстанция. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила по отношение на ищеца К. Н. К.. Касационната жалба на С. Н. К. е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.108 ЗС в осъдителната му част и иска с правно основание чл.31 ал.2 ЗС са неоснователни. Изложил е съображения, че помещенията, предмет на исковата претенция, се намират на първия етаж в двуетажната жилищна сграда с идентификатор ................ по КККР на [населено място], Ловешка област. Сградата се ползва разделно от съсобствениците, макар етажите да не са функционално обособени като самостоятелни. Ищците ползват втория етаж и тавана, а ответниците – първия. Според въззивния съд всеки от етажите отговаря на половината от собствеността на сградата и ползвайки втория етаж и тавана, ищците упражняват правото си на собственост в обема на притежаваната от тях 1/2 идеална част, което налага извод за неоснователност на претенцията за ползване и на процесните две помещения от първия етаж респ. за заплащане на обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС. По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Поставените правни въпроси: 1. При липса на разпределение на ползването на съсобствено жилище следва ли да се откаже на собствениците достъп до единствените сервизни помещения, намиращи се на първия етаж, дори и да се приеме, че страните владеят площи, които приблизително отговарят по обем на тяхната притежавана идеална част? и 2. Нарушен ли е обемът на собствеността на ищците с действията на ответниците, ако те са лишени от възможност да ползват сервизните помещения в еднофамилното собствено жилище? не са разгледани от въззивния съд и не са относими за конкретното дело, защото предполагат различна от установената по делото фактическа обстановка. Както се посочи, въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищците, че единственото санитарно помещение в сградата се намира на първия етаж. На този етаж не съществуват баня и тоалетна, това е установено от извършения от първоинстанционния съд оглед, при който е констатирано, че има неизмазано помещение, описано в протокола като „на тухла, гола стена“, без водопровод и канал. В помещението са складирани дърва, кофи и кутии с различни вещи, в етажа има кухня, в която също няма канализация и вода. По проект по данни от приложеното дело, на втория етаж също е предвидена баня-тоалетна, които не са изградени фактически. Същевременно ищците освен втория етаж от сградата ползват и тавана, който има складови функции. Постановеното решение не е и очевидно неправилно, защото изводът на съда за неоснователност на ревандикационния иск в осъдителната му част поради фактическото ползване на ищците и ответниците на части от сградата, които отговарят на техните права в съсобствеността – по 1/2 ид.ч. и по предназначение включват жилищни и складови помещения, е в съответствие с ТР 3/2020г. на ВКС, ОСГК. По изложените съображения не са налице основанията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК и касационната жалба на С. Н. К. не следва да се допуска за разглеждане по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение