Определение № 94 от 07.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 974/2021 г.

Производството е по реда чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца С. П. П. срещу определение № 10076 от 18.02.2021г. по в.гр.д.№ 711/2019г. на САС, ГО, 10 състав, с което в производство по чл.248 ГПК е оставено без уважение искането на С. П. за изменение на постановеното по делото решение № 463 от 18.02.2020г. в частта за разноските и присъждане на сумата 4 077лв. - разноски за адвокатска защита срещу подадената от ответната страна ЗД „Бул Инс”АД въззивна жалба. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно по подробно изложени съображения. Отговор от насрещната страна - от ответното застрахователно дружество „Бул Инс”АД не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С Определение № 85 от 25.02.2022г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което са налице предпоставките за произнасяне по настоящата частна жалба. Жалбата е частично основателна: Настоящият частен жалбоподател в качеството си на въззиваем е доказал разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство за изготвянето на отговор на въззивната жалба на застрахователното дружество в размер на 5 436лв., по представен договор за правна защита и съдействие от 11.10.2019г., в който е отразено плащането в брой на договореното възнаграждение, чието присъждане е поискано своевременно. С въззивното решение жалбата на застрахователното дружество е уважена за 50 000лв. и отхвърлена за разликата до обжалваемия интерес от 150 000лв. Разноски за адвокатско възнаграждение не са присъдени по съображения, че и двете страни са претендирали разноски за адвокатска защита, но такива не следва да се присъждат „предвид изхода на спора пред САС и по компенсация“. С атакуваното определение по чл.248 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски чрез изменение на решението в тази част не е уважено. Изложени са съображения, че „въззивният съд е бил сезиран с една въззивна жалба от ответника с обжалваем интерес 150 000лв., която е уважена до размер на 100 000лв .; същият е бил и размерът на защитения с отговора на въззивната жалба интерес на въззиваемия ищец, който не е обжалвал първоинстанционното решение над сумата от 50 000лв.“ Съображенията на въззивната инстанция са неправилни. Въззивната жалба е уважена за сумата 50 000лв. и отхвърлена за разликата до 150 000лв. - въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта за уважаването на иска над сумата 150 000лв. до 200 000лв. и за тази разлика претенцията е отхвърлена. Следователно, за осъществената защита срещу въззивната жалба на насрещната страна и съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция - отхвърляне на жалбата на насрещната страна за сумата 100 000лв., на ищеца се следват по съразмерност разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 624 лв. Искането за присъждане на разноски за разликата до претендираните 4 077лв. е неоснователно. Това обуславя отмяна на атакуваното определение и постановяването на друго за уважаване на молбата на ищеца по чл.248 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.