Определение № 11484 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10738/2025 г.

Производството е по чл. 83 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба от Г. В. К., понастоящем задържан в Затвора- [населено място], срещу определение № 1675 от 26.09.2025 г. по адм. д. № 960/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по негова частна жалба вх. № 14319/ 18.07.2025г. по описа на ВАС срещу Определение № 960/10.07.2025г. по адм.д. № 960/2024г. по описа на АССО, с което е върната исковата молба на частния жалбоподател, предявена срещу АССГ за присъждане за обезщетение за вреди по чл.2в от ЗОДОВ и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, иска се отмяната му и уважаване молбата на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса. Частната жалба е подадена при наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. д. № 960/2024 г. по описа на АС – София област е образувано по исковата молба на Г. В. К. /именувана „частна жалба“/, насочена срещу Административен съд – София град с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 000 евро, претърпени в периода 11.01.2024г. до 05.07.2024г., свързани с лишаването му от правосъдие, отказ за освобождаване от държавна такса и правна помощ и т.н. С Определение № 159 от 07.02.2025г. по делото АССО е отхвърлил искането на ищеца за освобождаване от заплащането на държавна такса за съдебното производство по делото. Това определение е обжалвано пред ВАС, който със свое определение № 3725/09.04.2025г. по адм.д. № 2131/2025г./ВАС е оставил в сила определението на АССО в частта за отказа Г. К. да бъде освободен от държавна такса. С цитираното по-горе определение на ВАС по адм.д. № 2131/2025г. по описа на ВАС, освен оставяне в сила на нарочното определение, с което е отказано Г. К. да бъде освободен от заплащане на държавна такса за съдебното производство пред АССО, е отменено и прекратителното определение по адм.д. № 960/2024г. по описа на АССО, с което исковата молба на Г. К. срещу АССГ, предмет на съдебното производство, е върната на подателя й и производството по адм.д. № 960/24г./АССО е прекратено. При продължаване на съдопроизводствените действия по делото АССО със свое разпореждане № 967/20.05.2025г. по адм.д. № 960/2024г. по описа на АССО отново е оставил без движение исковата молба и отново, предвид влязлото в сила Определение № 159 от 07.02.2025г. по делото, е указал на ищеца в 7-дневен срок от съобщението да внесе държавна такса за съдебното производство в размер на 10 лв с предупреждението, че при невнасянето й в срок, жалбата/ исковата му молба/ ще бъде оставена без разглеждане. Цитираното по-горе разпореждане е връчено на Г. К. до Затвора – [населено място] чрез системата за сигурно електронно връчване на 20.05.2025г., като в посочения от съда 7-дневен срок от съобщаването, вкл. и два месеца след това, платежен документ за внесена държавна такса в размер на 10 лв. не е представен по делото и данни за внасянето й няма. Предвид гореизложеното и на основание чл.129, ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК АССО е постановил определение № 960/10.07.2025г., с което е върнал повторно исковата молба на Г. К. на подателя й и е прекратил производството по делото поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности- невнасяне на дължимата за производството държавна такса. Определение № 960/10.07.2025г. по адм.д. № 960/2024г. е обжалвано от Г. К. с частна жалба вх. № 14319/18.07.2025г. ,като същият отново е поискал освобождаване от държавна такса за производството по частната жалба. С обжалваното в настоящото производство определение № 1675 от 26.09.2025 г. по адм. д. № 960/2024 г. по описа на АС – София област, съдът е отхвърлил молбата на Г. В. К. за освобождаване от заплащане на държавна такса по частната му жалба вх. № 14319/18.07.2025г. с мотива, че този въпрос вече е разрешен с влязло в сила определение, с което е отказано освобождаване от ДТ по делото и молителят не твърди настъпването на нови обстоятелства, възникнали след влизане в сила на Определение № 159/07.02.2025г. по делото. Така постановеното определение на АС-София област е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и при правилно приложение на закона е прието в обжалваното определение, че отправеното до него повторно искане за освобождаване от държавна такса в рамките на едно и също производство е неоснователно. По делото не се спори, че с влязло в сила след провеждане на предвидения от закона инстанционен съдебен контрол определение искането на Г. К. за освобождаване от държавна такса в производството по ЗОДОВ е отхвърлено. Обосновано АССО е приел, че този отказ се отнася до всички редовни фази на съдебното производство и не се сочат нови обстоятелства, които да обуславят преразглеждането му. По изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение