Решение № 2419 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4668/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Национален осигурителен институт (НОИ) с адрес в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, подадена чрез упълномощен процесуален представител юрк. Д. Васева, срещу Решение № 808 от 03.04.2025 г., постановено по адм. д. № 57 по описа на Административния съд – Кърджали за 2025 г., с което НОИ е осъден да заплати на Е. С. М., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 500, 00 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане № 083-00-192-3 от 11.09.2024 г., издадено от за ръководител на осигуряването за безработица при Териториалното поделение на НОИ – Кърджали (ТП на НОИ – Кърджали), ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане. Наред с това ответникът по иска е осъден да заплати на ищцата 410, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател навежда недопустимост, както и неправилност на обжалвания съдебен акт на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което предявената от М. против НОИ искова претенция бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, както и на юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът – Е. С. М. с [ЕГН] и с адрес в гр. Момчилград, [адрес], чрез упълномощен адвокат М. Бозов оспорва основателността на касационната жалба, в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство, за което представя доказателства за реалното му заплащане. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява касационната жалба като процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационният състав приема, че касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Обжалваният в настоящото производство резултат е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Е. М. предявила против НОИ иск за осъждането на ответника, да й изплати обезщетение за причинени й имуществени вреди в размер на сумата от 500, 00 лв., изразяващи се в направени от нея разноски за възнаграждение за адвокат при обжалване по административен ред на разпореждане, издадено от " за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали", ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане. Административният съд е установил, че с оспореното разпореждане, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали отпуснал на М. парично обезщетение за безработица, считано от 05.06.2024 г. до 04.02.2025 г. в размер на 27, 95 лв. дневно. Недоволна от определения дневен размер на отпуснатото й обезщетение, М. обжалвала, чрез пълномощник – адвокат Д. Кръпова от Адвокатска колегия – Кърджали така издаденото разпореждане пред горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, който със свое решение я отхвърлил като неоснователна. Към жалбата против Разпореждането е приложен ДПЗС № 34/19.09.2024 г., съгласно който Е. М. е заплатила в брой на адв. Кръпова 500 лева. Установено е от съда, че ДПЗС е придружено с пълномощно и договорът е сключен преди подаване на жалбата до горестоящия орган. Съдът е установил, че решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е обжалвано от М. по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 167 от 20.01.2025 г., постановено по адм. д. № 445 по описа на Административния съд – Кърджали за 2024 г. е отменено и преписката е върната на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне по заявлението на М., определяйки едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. При така установеното от фактическа страна, решаващият състав на Административния съд – Кърджали е преценил допустимост и основателност на исковата претенция. Приел е, че ищцата се е справила с доказателствената тежест да установи наличието на кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на НОИ за вреди, а именно - отменен по съдебен ред, незаконосъобразен индивидуален административен акт, заради издаването на който ишцата е упълномощила адвокат, сключила е с него договор за правна защита и съдействие и му е заплатила адвокатски хонорар в размер на сумата от 500, 00 лв.. Приел е наличието на причинна връзка, тъй като, за да оспори разпореждането по административен ред, ищцата е заплатила адвокатския хонорар, която сума, според съда, представлява за нея имуществена вреда, под формата на претърпяна загуба, тъй като имуществото й е намаляло със заплатената сума на адвокатския хонорар. Обосновал се е, че адвокатската защита е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, и че издаденият административен акт, в случая, се явява необходимо условие за съществуването на договора за правна помощ и съдействие, сключен от ищцата и ответник по касация с цел защита срещу незаконосъобразния акт. Счел е, че доколкото в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл. 117 КСО на разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменение и прекратяване на обезщетенията за безработица, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът по исковете дължи обезщетение на основание чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ. Отхвърлил е възражението на ответния административен орган за приложение по казуса на нормата на чл. 120, ал. 2 КСО в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 година. Изложил е съображения, че тази разпоредба от КСО не аргументира извод за неоснователност на предявената искова претенция. Определил е размера на имуществената обезвреда, така както е претендиран. Уважил е акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Мотивиран така, Административният съд – Кърджали е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК не се установяват наведените от касатора пороци, поради което, не са налице основания за отмяната на обжалвания съдебен акт. Касационният жалбоподател неоснователно възразява, че решението, предмет на контрол е недопустимо поради наличието на изрична разпоредба – тази на чл. 120, ал. 2 КСО, уреждаща въпроса за недължимостта на направените разноски за адвокат в производството по чл. 117, ал. 2 и ал. 3 КСО. По това възражение следва да се посочи, че с Решение № 6 от 05.06.2025 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 28 от 2024 г., обн. в ДВ, бр. 48 от 13.06.2025 г., цитираната от касатора норма на чл. 120, ал. 2 КСО е обявена за противоконституционна, поради което същата не се прилага към датата на постановяване на настоящия съдебен акт (чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционен съд), респ. от нея не могат да се черпят аргументи за недопустимост на главния иск за имуществена обезвреда. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден в Глава шеста от АПК – „Оспорване на административните актове по административен ред“. В КСО също липсва специален ред, по който страната, при оспорване на актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ КСО по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. С оглед на това за М. не е налице друг ред за защита, освен този по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Както е прието в цитираното по-горе решение на Конституционния съд, да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на чл. 7 от Конституцията на Република България и на принципите на правовата държава. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от основния закон, където е регламентирано, че всеки гражданин може да се явява в държавните учреждения със защитник. Ангажирането на адвокат е нормална и обоснована грижа за защита правата и/или законните интереси на едно лице, което няма юридическо образование, когато те са нарушени или застрашени. От доказателствата, събрани в хода на развилото се пред Административния съд – Кърджали производство, се установява, че ищцата е претърпяла вреда в пряка причинна връзка с издаденото и отменено по съдебен ред разпореждане на "за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали". По делото не са налице данни, инициираното от ищцата административно производство да е приключило с влязъл в сила неблагоприятен за нея административен акт, поради което не е налице основание да се приеме, че не е налице фактическият състав на чл.1 ЗОДОВ. Причинно-следствената връзка между разпореждането и потърсената от лицето адвокатска защита, за която е заплатена сумата е пряка и непосредствена, тъй като ищцата не би потърсила адвокатска помощ, ако срещу нея не бе издаден акт, увреждащ нейните законни права и интереси. Неоснователно е и касационното оплакване, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за имуществена обезвреда не отчита приетото по Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, както и фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че този размер отговаря на обема на осъществената от адв. Кръпова в полза на М. процесуална защита и съдействие в административното производство по оспорване на разпореждането, като правилно първоинстанционният съд не е определил обезщетението под минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с предмет по КСО, визиран в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касация се дължат сторените в настоящото производство разноски. Възражението на касационния жалбоподател с правно основание по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс е неоснователно. В полза на М. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящия съд в размер на направените, а именно сумата от 255, 65 евро, равняваща се на 500, 00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия