Определение № 9693 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8522/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на “АМУРА СИТИ“ ЕООД, гр. Варна, чрез адв. Патаринска срещу протоколно определение №6431 от 19.05.2026 г., постановено по адм. дело №1942/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му с искане за прогласяване нищожността на заповед №Г-109/14.03.2007 г. на зам.-кмета на Община Варна, в частта за уличната регулация, предвидена за обслужване на имотите, собствесност на “АМУРА СИТИ“ ЕООД - УПИ ХII-341 в кв.57 и УПИ XV-341, в кв.61 по плана на ЗПЗ – гр.Варна, конкретно в участъците: между о.т. 5001 и о.т. 5006, между о.т. 5006 и о.т. 4550, между о.т. 4550 и о.т. 4557, между о.т. 5003 и о.т. 4540, между о.т. 4540 и о.т. 4542 и между о.т. 4540 и о.т. 4543 и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението като се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Прави се искане за присъждане на разноски. Ответникът заместник-кмет на Община Варна, чрез гл. юрк. Илиева, в писмен отговор излага становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови обжалваното определение, Административен съд-Варна приема, че предмет на оспорване е заповед № Г-109/14.03.2007г. на зам.-кмета на Община Варна само в частта за прилежащата улична регулация, обслужваща и засягаща собствените на жалбоподателя УПИ ХII-341 в кв.57 и УПИ XV-341 в кв.61 по плана на ЗПЗ – гр.Варна. Като се позовава на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза и дадените задължителни указания в определение №642/21.01.2026г. по адм.д.№360/2026г. по описа на Върховен административен съд, първоинстанционният съд приема, че “АМУРА СИТИ“ ЕООД не попада в кръга на заинтересованите лица по чл.131 ЗУТ, тъй като дружеството е придобило УПИ-ти с граници и площ именно по плана от 2007г. Освен това е установено, че собствените на дружеството-жалбоподател УПИ ХII-341 в кв.57 и УПИ XV-341 в кв.61 не се засягат от изменената улична регулация, тъй като: 1.трасета в участъка о.т. 4544 – о.т. 4540 – о.т. 4543 и в участъка о.т. 4540 – о.т. 4541 и о.т. 4542 са в съответствие с предвижданията на предходния план от 2005 г., а 2. одобреното изменение на уличната регулация в участъка о.т. 5001 – о.т. 5002 - о.т. 5003 - о.т. 5004 - о.т. 4544 и в участъка о.т. 5001 – о.т. 5002 - о.т. 5003 – о.т. 5005 - о.т. 5006 до регулационната граница на УПИ ХV-341 не граничи с имоти на “АМУРА СИТИ“ ЕООД, 3. В частта о.т. 4550 – о.т. 4561 – о.т. 4562 - о.т. 4557 предвижданията на плана не засягат собственост на “АМУРА СИТИ“ ЕООД, а 4. участъкът о.т. 4557 – о.т. 4556 – о.т. 4555 – о.т. 4553 – о.т. 4552 не се оспорва от жалбоподателя. Определението е правилно. Безспорно е установено по делото от приложените доказателства за собственост и приетата съдебно-техническа експертиза, че изменената с плана от 2007г. /заповед № Г-109/14.03.2007г./ улична регулация засяга единствено поз.имот 760, за който обаче жалбоподателя не разполага с титул за собственост, тъй като той е придобил само частта от този имот, попадаща в УПИ XII-341, видно от представеното Постановление за възлагане на недвижим имот, вх.рег. № 33612/13.10.2022г. и скица на ПИ № 15-942881/21.08.2022г.. Другият УПИ XV-341 е с предвидена улична регулация по предходния план от 2005г., която не се изменя с процесната заповед от 2007г. Предвид горното, изводът на първоинстанционния съд за липса на изискуемата активна процесуална легитимация по чл.131 ЗУТ за оспорване валидността на заповед № Г-109/14.03.2007г. на зам.-кмета на Община Варна от “АМУРА СИТИ“ ЕООД е обоснован и правилен. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и законосъобразно. Предвид изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответника, частният жалбоподател дължи разноски в размер на 110 евро, съставляващи юрк. възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 от АПК във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,