Определение № 6889 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5389/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. Г. С., чрез адв. Н. Русинов, срещу Определение № 3126/03.04.2025 г., постановено по адм. дело № 430/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас/АС – Бургас/, с което е оставена без разглеждане жалбата й против твърдян мълчалив отказ на „Вива - Кредит“ АД, действащ в качеството на администратор на лични данни, за предоставяне на копие от договор за кредит. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. С. излага доводи, че искането е било подадено на основание чл.14, §3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, съгласно който администраторът предоставя информация в разумен срок, но най - късно в срок до един месец, като се отчитат конкретните обстоятелства, при които личните данни се обработват, поради което счита, че жалбата не е преждевременно подадена, както е приел първоинстанционният съд. Иска определението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът „Вива-Кредит“ АД, представляван от Изпълнителния директор К. К., в писмен отговор оспорва частната жалба, като недопустима, недоказана и неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Г. С. против мълчалив отказ на „Вива- Кредит“ АД по подадено на 01.02.2025 г. заявление на основание чл.37б от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/ за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит, ведно с всички съпътстващи договора документи. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, като се е позовал на разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Закона за защита на личните данни. Съдът е приел, че не е изтекъл срокът за произнасяне, респективно не е формиран подлежащ на оспорване мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК, поради което жалбата е без предмет, оставил е оспорването без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определение е неправилно. За да прекрати съдебното производство съдът се е позовал само на чл. 53 от ЗЗЛД, без да съобрази разпоредбата на чл. 12, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни /ОРЗД, Регламент/. В случая приложимата норма, определяща срока за произнасяне, е тази на чл. 12, § 3 от ОРЗД, съгласно която администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 - 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането, като от текста недвусмислено следва, че това е срокът и за произнасяне по направеното искане – предприетите действия. Действително в изречение второ е предвидена възможност при необходимост този срок да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията, но доколкото администраторът не е информирал субекта на данните за такова удължаване, съгласно изречение трето на чл. 12, § 3 от ОРЗД тази хипотеза в случая не е налице. С оглед изложеното съдът неправилно е приел, че жалбата на Д. Г. С. е подадена преди изтичане на срока за произнасяне на органа и съответно е лишена от предмет. По изложените съображения обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АС - Бургас за продължаване на процесуалните действия – за проверка относно допустимостта на жалбата при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт относно приложимия закон. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение