Определение № 22 от 27.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 168/2019 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 07.02.2019г. на председателя на Окръжен съд- Добрич по ч.н.д. № 17/2019г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано по реда на чл.42, ал.1 от ЗЕЕЗА по постъпила ЕЗА, издадена от съдебните власти на Кипър по за задържане и предаване на Д. Я. за провеждане на наказателно производство. Всички съдии от състава на съда са се отвели на осн. чл. 29, ал.2 от НПК от разглеждане на делото, предвид обстоятелството, че исканото за предаване лице е адвокат при АК- Добрич, с когото се намират в дългогодишни служебни взаимоотношения. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно – окръжен съд в гр. Варна, който географски е разположен в териториална близост. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,