Определение № 10335 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8574/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. Тошева, срещу определение № 7939 от 07.06.2024 г. по административно дело № 5309/2024 г. на Административен съд - София - град (АССг), с което е оставена без разглеждане молбата ѝ в частта касаеща решение от 09.02.2024 г. по дисциплинарно дело № 18/2024 г. на Висшия дисциплинарен съд (ВДС) и е прекратено производството по делото в тази част. По наведени доводи за неправилност на определението в частта, с която се приема за недопустими два иска за нищожност на решение от 09.02.2024 г. по дисциплинарно дело № 18/2024 г. на ВДС и на решение от 22.11.2023 г. по д. д., № 27/2023 г. по описа на Дисциплинарния съд на Софийска адвокатска колегия, като постановено при наличие на всички отменителните основания по чл. 209 АПК се иска отмяната му в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба - Националното бюро за правна помощ, представлявано от председателят Н. И., в представен писмен отговор я оспорва. Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършената проверка за допустимост приема, че предявените два иска за нищожност на решение от 09.02.2024г. по дисциплинарно дело №18/2024г. на ВДС и на решение от 22.11.2023 г. по дисциплинарно дело № 27/2023 г. по описа на Дисциплинарния съд на Софийска адвокатска колегия са недопустимо, тъй като реализирането на дисциплинарната отговорност на адвокатите е регламентирано в Глава тринадесета от Закона за адвокатурата /ЗА/, включително възможността за обжалване на издадените актове от съответните органи. Посочените законови разпоредби не предвижда възможност за обжалване на решенията на ВДС, които са постановени в хода на контролно производство. Възможност за обжалване на актовете на Висшия дисциплинарен съд е предвидена в чл.130, ал.2 от ЗА, но само за решения, постановени като първа инстанция, пред ВКС. Определението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка след анализ на относимата правна уредба е извел правилни и законосъобразни изводи. За неизпълнение на задълженията си адвокатите носят дисциплинарна отговорност, която се реализира по реда предвиден в разпоредбите на Глава ХІІІ от ЗА, в които е предвидено провеждане на двуинстанционно производство от дисциплинарен съд, чието решение подлежи на обжалване пред Висшия дисциплинарен съд. При това за решенията, постановени от ВДС по реда на чл. 129, ал.2 ЗА законодателят не е предвидил възможност за обжалване за разлика от решенията, постановени по реда на чл. 129, ал.1 ЗА, за които е предвидена възможност за обжалване, но пред Върховния касационен съд. В случая се касе до решение на дисциплинарен съд, което е обжалвано и съответно има произнасяне на ВДС по реда на чл. 129, ал. 2 ЗА. Съгласно чл. 129, ал. 2 от Закона за адвокатурата Висшият дисциплинарен съд разглежда като втора инстанция жалбите срещу решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии. Национално бюро за правна помощ не е ответник по тези дела, поради което не разполага с пасивна правна легитимация. Законът за адвокатурата не предвижда възможност да се обжалват по съдебен ред решенията на Висшия дисциплинарен съд, постановени в контролни производства, каквото е и настоящото, поради което обжалваното определение е правилно и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение