Определение № 393 от 30.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 16/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Ю. Й. Н. и М. Н. Н., чрез адв. П. Ц. П. от АК – Велико Търново, срещу определение № 2115 от 12.07.2023 г. по гр. д. № 2573/2023 г. на ВКС, III г.о., постановено в производство по чл. 307 ГПК, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на Ю. Й. Н. и М. Н. Н. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 72/10.01.2020 г. по гр.д. № 1432/2019 г. на Районен съд - Велико Търново, потвърдено с въззивно решение Р-525/11.12.2020 г. по в.гр.д. № 193/2020 г. на Окръжен съд- Велико Търново. Частните жалбоподатели излагат съображения за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и допуснати от съда нарушения на процесуалните правила. Твърдят, че в молбата си са посочили кои факти и обстоятелства не са били известни на съда до приключване на делото. Направили са искане съдът служебно да изиска пр. пр. № 5483/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново, в която са установени нови за страната обстоятелства и писмени доказателства. Поддържат, че това искане е законосъобразно и необходимо предвид разпоредбата на чл. 307, ал. 2 ГПК, съгласно която молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Искат отмяна на определението и разглеждане по същество на подадената молба за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалвания резултат, съставът на ВКС е приел, че не са изложени твърдения, относими към предпоставките за отмяна на съдебно решение и не са представени никакви писмени доказателства за изложените твърдения, които да бъдат подложени на преценка по същество в едно производство по отмяна, включително след дадени указания. Позовал се е на т. 10 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която молба за отмяна на влязло в сила решение, която не съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303/чл. 304 ГПК е недопустима. Определението е правилно. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованият може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за да е редовна молбата за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят следва да посочи новите обстоятелства и/или новите доказателства - юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на формиране на силата на пресъдено нещо по делото, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната. Когато се твърди, че са налице нови доказателства, то същите следва да се представят. В случая молителите не са посочили такива обстоятелства и не са представили нови доказателства, въпреки дадените им с разпореждане № 260018/21.02.2023 г. по гр.д. № 1432/2019 г. на Районен съд – Велико Търново указания. Твърдели са, че след приключване на делото с отхвърляне на иска им срещу Медицински център „Аура“ ООД за неплатени наеми за 2016 г., Ю. Н. е подала сигнал в Прокуратурата за представени от ответника неверни писмени документи и за незаплатен от ответника данък по ЗОДФЛ, по който сигнал е отказано образуване на досъдебно производство, но в постановлението за прекратяване се съдържали изводи за дължимостта на исковата сума, представляваща неплатени наеми, противоположни на изводите на съда направени в решението, чиято отмяна се иска. Предвид изложеното, правилен е изводът в обжалваното определение, че молбата за отмяна не съдържа изложение на нови обстоятелства, нито са представени нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото. Доколкото молбата не може да се подведе под фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то следва да се приеме, че същата е недопустима. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение