Определение № 2744 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1966/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Народно читалище (НЧ) „Виртуален свят 15.11.2004 г.“, с ЕИК 101675140, със седалище и адрес на управление: Благоевград, [улица], с председател Е. В. Р., против Определение №5606 от 18.12.2025г. постановено по адм.дело №1986/2025г. на Административен съд-Благоевград,с което е оставена без разглеждане жалбата на Народно читалище „Виртуален свят 15.11.2004 г.“, с ЕИК 101675140, със седалище и адрес на управление: Благоевград, [улица], с председател Е. В. Р., против: І.) Заповед № 261 от 01.11.2024 год., издадена от Кмета на Община Благоевград, в частта й по „т. ІІ.“ на стр. 2 и по “т. 3 от т. ІІІ.“ на стр.2 от нея, поради невъзможен предмет за изпълнение и без правен интерес за заинтересованите страни, за които е издадена в частност Читалищата от Община Благоевград; II.) Утвърждаването от Кмета на Община Благоевград на Протокола от 18.06.2025 год., издаден по Заповед № 261 от 01.11.2024 год. за изпълнение на Решение № 260 и № 277, което утвърждаване е извършено с пороци по чл. 146 АПК, като е утвърден Протокол, който не е влязъл в законна сила, с обективирано в него Решение за разпределение на ГДС за 2018 год. от 2025 г., прието с пороци по чл. 146 АПК и е прекратено производството по адм. дело № 1986 по описа на Административен съд гр.Благоевград за 2025 год. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон.Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд за липса на правен интерес на жалбоподателя е формален и необоснован и е в противоречие с факта, че с оспорените разпоредби се въвеждат срокове,налагат се задължения,определя се дневния ред и се предрешава механизъм за разпределение на ГДС за 2018г.,като по този начин оспорените адм.актове обективно пораждат неблагоприятни правни последици за жалбоподателя извън рамките на формалното им действие, като влияят пряко върху възможността му да защити правата си и да получи обезщетение за причинените му вреди.Сочат се доводи,че неправилно съдът е приел, че Заповед № 261/01.11.2024г. не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и че същата е “организационна“. Твърди се, че процесната заповед и протокол притежават всички белези на индивидуален административен акт по чл.21 от АПК и са властническо волеизявление, издадено от административен орган което създава права и задължения и засягат правната сфера на адресата. Навеждат се доводи за неправилно приложение на чл.159 т.1 от АПК относно искането за нищожност. Претендира се отмяна на постановеното определение и връщането на делото за разглеждане от друг състав на АС-Благоевград за разглеждане по същество. Ответникът – Община Благоевград,представлявана от М. П. Б. – Кмет на Община Благоевград, в представено по делото писмено становище чрез упълномощения адвокат Д. Пешев, развива подробни съображения за неоснователност на частната жалба и за правилност на постановеното определение. Обобщено поддържа, че в конкретния случай оспорващият не обосновава наличие на правен интерес, доколкото не са засегнати пряко и непосредствено негови права и законни интереси,както и че издадената заповед на кмета и актът на утвърждаването на Протокол от 18.06.2025г. не подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като са междинни актове. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че от приетите с административната преписка писмени доказателства не произтича извод за правен интерес от оспорване на обжалваните актове. По делото е установено, че със Заповед № 261/ 01.11.2024 год. на Кмета на Община Благоевград в обжалваната част – по „т. ІІ.“ на стр. 2, е регламентирано, читалищата да входират в Общината в срок до 15.11.2024 г. свои предложения за вътрешни правила и примерни механизми за разпределяне на субсидията; а в “т. 3 от т. ІІІ.“ на стр. 2 от нея е посочен част от дневния ред на насроченото за 19.11.2024 год. заседание на комисията по чл. 23 от Закона за народните читалища, а именно – „т. 3 Обсъждане на предложените от читалищата механизми за разпределение на субсидията, заедно с анкетни карти, отразяващи дейността на читалищата за предходната година.“ От приложения към административната преписка Протокол от проведено на 19.11.2024 год. заседание на Комисията, извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по реда на чл. 23 от Закона за народните читалища, назначена със Заповед № 261/ 01.11.2024 год. на Кмета на Община Благоевград, същият е утвърден от кмета на Община Благоевград, което е удостоверено с подписа на последния. Административен съд Благоевград е приел,че Заповедта на кмета на общината в обжалваните части не притежава белезите на индивидуален, общ или нормативен акт,тъй като с нея не се създават пряко права и задължения и не засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на граждани или организации. Със същата е назначена комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, включително в обжалваната част е създадена организация за изготвяне на вътрешни правила и механизми за разпределение на субсидията от Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, която следва да получат читалищата в Община Благоевград, включително е определен и дневният ред за провеждане на заседанието на комисията, насрочено за 19.11.2024 год. т.е. с нея се създават процедурни правила, които се отнасят до вътрешни правила и примерни механизми за разпределяне на субсидията между читалищата в общината и съответно тяхното обсъждане от Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, включително е определен и дневният ред за заседанието на комисията.По отношение на утвърждаване от страна на кмета на Община Благоевград на Протокола от проведено на 19.11.2024 год. заседание на Комисията, извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по реда на чл. 23 от Закона за народните читалища, назначена със Заповед № 261/ 01.11.2024 год. на Кмета на Община Благоевград, Административен съд Благоевград е приел, че в случая не се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, т. 1-4 от АПК и също така няма самостоятелно действие. Подписът или утвърждаването на протокола от административен орган не го превръща в индивидуален административен акт, а част от вътрешната организация на административната дейност. Утвърждаването на протокола от проведено заседание на комисията по чл. 23 от ЗНЧ не представлява индивидуален административен акт, тъй като има подготвителен и вътрешнослужебен характер, не съдържа самостоятелно властническо волеизявление и не поражда пряко правни последици за конкретни адресати, поради което не подлежи на самостоятелно оспорване.Предвид изложеното съдът е приел,че не е налице годен за атакуване административен акт,който е процесуална предпоставка за образуване на административното производство от категорията на абсолютните, като липсата му води до недопустимост на съдебноадминистративното производство, съгласно чл. 159, т. 1 от АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. На първо място съдът намира определението в прекратителната му част спрямо Заповед № 261 от 01.11.2024 год., издадена от Кмета на Община Благоевград, в частта й по „т. ІІ.“ на стр. 2 и по “т. 3 от т. ІІІ.“ на стр.2 от нея, поради невъзможен предмет за изпълнение и без правен интерес за заинтересованите страни, за които е издадена в частност Читалищата от Община Благоевград, за правилно и обосновано.Със Заповед № 261 от 01.11.2024г.е назначена Комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ,като в обжалваната част – по „т. ІІ.“ на стр. 2, е регламентирано, читалищата да входират в Общината в срок до 15.11.2024 г. свои предложения за вътрешни правила и примерни механизми за разпределяне на субсидията; а в “т. 3 от т. ІІІ.“ на стр. 2 от нея е посочен част от дневния ред на насроченото за 19.11.2024 год. заседание на комисията по чл. 23 от Закона за народните читалища, а именно – „т. 3 Обсъждане на предложените от читалищата механизми за разпределение на субсидията, заедно с анкетни карти, отразяващи дейността на читалищата за предходната година.“ На оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК пред съд подлежат индивидуалните административни актове, които по см. на чл. 21, ал. 1 АПК са изрични волеизявления или изразени с действие или бездействие волеизявления на административен орган, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление. Предмет на оспорване пред съда са решения на комисията по чл. 23 от ЗНЧ, предпоставящи решение за разпределение на предвидени по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5, изр. първо АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. В случая предмет на оспорване е Заповед с която е реглементирано читалищата да входират Вътрешни правила и примерни механизми за разпределяне на субсидията и е определен дневен ред на Комисията по чл.23 ал.1 от ЗНЧ, във връзка с правилното функциониране на Комисията, механизмът за разпределение на субсидията. Т.е. оспореното решение е част от вътрешна процедура на Комисията и не подлежи на пряк съдебен контрол. Правилността подлежи на преценка при евентуалното постановяване и обжалване на окончателния акт, с който се разпределя субсидията. По отношение на утвърждаване от страна на кмета на Община Благоевград на Протокола от проведено на 19.11.2024 год. заседание на Комисията, извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по реда на чл. 23 от Закона за народните читалища, назначена със Заповед № 261/ 01.11.2024 год. на Кмета на Община Благоевград, правилно съдът е приел, че в случая не се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, т. 1-4 от АПК и също така няма самостоятелно действие. Подписът или утвърждаването на протокола от административен орган не го превръща в индивидуален административен акт, а част от вътрешната организация на административната дейност. Утвърждаването на протокола от проведено заседание на комисията по чл. 23 от ЗНЧ не представлява индивидуален административен акт, тъй като има подготвителен и вътрешнослужебен характер, не съдържа самостоятелно властническо волеизявление и не поражда пряко правни последици за конкретни адресати, поради което не подлежи на самостоятелно оспорване. Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна процесуална предпоставка за допустимост на образуваното съдебно производство пред административния съд, която е от категорията на абсолютните и за наличието на която съдът следи служебно. Липсата му обосновава извод за недопустимост на оспорването, както по отношение на законосъобразността на акта, така и по отношение на нищожността на същия. След като по делото не е налице изискуемия пряк и непосредствен правен интерес от оспорването, безспорно са били налице предпоставките на чл. 159, т. 1 АПК за оставяне без разглеждане жалбата на Народно читалище (НЧ) „Виртуален свят 15.11.2004 г.“ По тези съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение не страда от пороци, които съставляват касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,