Определение № 1309 от 29.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 613/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от М. Д. Д. срещу определение № 1361/04.06.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1426/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което на основание чл. 23, ал. 3 ГПК – след отвод на всички съдии от местнокомпетентния съд (СГС), е определен друг равен съд – Окръжен съд-Враца, който да разгледа повдигнатия с исковата молба материалноправен спор. Частният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема, че частната жалба е процесуално недопустима: Определението, с което след отвод на всички съдии от местнокомпетентния съд горестоящият съд е изпратил делото за разглеждане в друг равен съд, не е измежду съдебните актове, които подлежат на обжалване – с него нито се преграждаща по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), нито законодателят изрично е уредил тази категория определения на съда да подлежат на самостоятелно обжалване (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). Следователно, частната жалба се явява недопустима, поради което трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея частно производство да бъде прекратено. Тъй като частният жалбоподател не е внесъл дължимата държавна такса за разглеждане на предявената от него частна жалба, на основание чл. 77 ГПК той трябва да бъде осъден да я заплати в полза на бюджета на ВКС. Воден от горното, съдът