Определение № 3280 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1553/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Свепол“ ЕАД, ЕИК 175210782, чрез адв. А. Коларов, срещу Определение № 41811/14.12.2025 г., постановено по адм. дело № 9549/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Решение № 32-970414/14.08.2024 г. към митническа декларация (МД) с MRN 24BG002002117205R0/14.05.2024 г. на директора на ТД Митница Варна и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 5 АПК. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва съдебните изводи за редовно връчване на административния акт на дружеството на 16.08.2024 г., тъй като в известието за доставяне (обратна разписка) липсва отбелязване на длъжността на лицето Т. М., както и качеството, в което то е приело пратката. В тази връзка поддържа, че съдът е вменил в тежест на жалбоподателя да доказва отрицателни факти, вместо да изиска от ответника категорични доказателства за редовността на процедурата по връчване. Отправя искане за отмяна на постановеното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата по същество. Ответникът - директор на ТД Митница Варна, чрез юрк. М. Роева, изразява становище за неоснователност и недоказаност на частната жалба в писмено възражение от 05.02.2026 г. и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, без да излага конкретни мотиви. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните доказателства по делото, намира за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е било Решение № 32-970414/14.08.2024 г. на директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници, с което са коригирани е.д. по МД с MRN 24BG002002117205R0/14.05.2024 г., като са начислени и взети под отчет дължимите държавни вземания и са установени публични задължения за досъбиране на окончателно антидъмпингово мито (А30) в размер на 48 670,20 лв. и ДДС (В00) в размер на 9 734,04 лв., ведно с лихви за забава. Административният съд е приел по фактите, че на 16.08.2024 г. оспореното митническо решение е връчено на „Свепол“ ЕАД на посочения адрес в Търговския регистър и е получено от негов служител – Т. М., а жалбата е подадена на 20.09.2024 г. Предвид възражението от страна на ответника с придружителното писмо, от „Български пощи“ ЕАД е изискана информация относно кореспондентска пратка с баркод № PS1000PSCXMA4. В получения отговор се потвърждава датата на изпращане на жалбата от дружеството на 20.09.2024 г. и на доставяне в ТД Митница Варна на 25.09.2024 г. За изясняване на отношенията между дружеството-жалбоподател и Т. М., съдът изискал от процесуалния представител адв. Коларов няколкократно да внесе уточнение, като същевременно е разпоредил издаване на съдебно удостоверение да бъде представена информация от ТД на НАП за актуалното състояние на всички трудови договори на физическото лице. С оглед на установените обстоятелства от процесуалния представител е изразено становище, че срокът за обжалване е спазен, тъй като обратната разписка за връчване на пратка с № PS 9028004RKJY не е оформена надлежно и съответно - не е връчена редовно, но дори да се приеме обратното, физическото лице не е упълномощено да получи съобщението и това не влиза в задълженията му по длъжностна характеристика. В изложените на следващо място мотиви в определението си съдът е достигнал до извод, че събраните писмени доказателства по делото опровергават твърденията за нередовно връчване на спорното съобщение на служителката на дружеството М.. Процесуалното поведение на страната в продължение на шест открити съдебни заседания не е спомогнало за установяване на истината и предвид неспазването на срока по чл. 149, ал. 1 АПК, подадената жалба до съда се явява просрочена. Обжалваното определение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Правният спор по делото е относно редовното съобщаване на адресата на Решение № 32-970414/14.08.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Варна и по-конкретно – относно датата, от която се изчислява срокът за оспорването му пред съда съгласно чл. 149, ал. 1 АПК. От събраните доказателства е видно, че оспореното митническо решение е връчено чрез „Български пощи“ ЕАД, лицензиран пощенски оператор, на отбелязания получател „Свепол“ ЕАД в Известие за доставяне ИД PS 9028 004RKJ Y, получател на пратката - Т. М. и подпис на лицето, който не се оспорва, с дата на клеймо при доставяне 16.08.2024 г. От изготвената Справка от 13.10.2025 г. за актуалното състояние на трудовите договори за Т. Р. М. се установява дата на сключване на трудовия договор със „Свепол“ ЕАД – гр. София, [адрес], на дата 24.07.2024 г. и липса на последващи промени. Настоящият касационен състав споделя като правилно крайното заключение на административния съд за просрочие на жалбата с вх. № 32-1016984/25.09.2024 г. по описа на ТД Митница Варна, но изложените мотиви в това отношение следва да бъдат допълнени и прецизирани. В Закона за митниците (ЗМ) е предвиден специален ред за връчване на решенията на митническите органи по чл. 19 ЗМ, различен от цитираните от първоинстанционния съд текстове на чл. 18а, ал. 1 и ал. 8 АПК. В тази насока следва да се отстрани и фактическа грешка в определението, изразяваща се в позоваване на чл. 50, ал. 1 АПК (визира се ГПК). Съгласно разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 ЗМ, решението по чл. 19 се връчва лично на адресата или на длъжника или се изпраща на всички заинтересовани лица чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне или чрез изпращане на електронно съобщение в тридневен срок от издаването му. Според чл. 19а, ал. 3 ЗМ, решение по ал. 1, изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне, се смята за редовно връчено на датата, на която известието е подписано, или на датата, на която е направен отказ за получаване на решението, който се удостоверява от лицето, което връчва решението. Съгласно чл. 6, ал. 4 от Закона за пощенските услуги, Условията за доставянето на пощенските пратки по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. При връчването на пратката, съдържаща Решение № 32-970414/14.08.2024 г., от страна на пощенския оператор, а не съдебен призовкар, са спазени изискванията на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, обн. ДВ бр. 45 от 2010, изм. и доп. ДВ бр. 19 от 2018 г. В чл. 6 от Общите правила е посочено, че непрепоръчани и препоръчани пощенски пратки, адресирани до еднолични търговци и юридически лица, се доставят на посочения върху пратката адрес или на адреса за кореспонденция, освен ако в сключен между пощенския оператор и съответното лице договор не е предвидено друго. Съгласно Раздел XII, т. 44 (в) от „Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД – препоръчани пратки до еднолични търговци и юридически лица се доставят на посочения в пратката адрес лично на получателя, в деловодството или на упълномощен служител. При гореописаната фактическа обстановка и в съответствие с чл. 19а, ал. 3 ЗМ, следва заключение за недопустимост на жалбата с вх. № 32-1016984/25.09.2024 г., тъй като митническото решение е съобщено редовно на адресата на 16.08.2024 г. По делото не се твърди наличие на основателни причини, непредвидими обстоятелства или различна дата на уведомяване, които да препятстват дружеството да упражни правото си на жалба в предвидения от закона 14-дневен срок. С оглед на процесуалните изявления на защитата и безспорните факти, в правомощията на съда е да приеме за доказани фактите, относно които страната не е оказала необходимото съдействие и е създала пречки за събиране на изисканата конкретна информация, трудов договор, длъжностна характеристика. По изложените съображения следва да се приеме, че като краен резултат обжалваното Определение № 41811/14.12.2025 г. на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора частният жалбоподател следа да бъде осъден да плати в полза на Агенция „Митници" юрисконсултско възнагражение в размер на 100 евро, на основание чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Воден от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховеният административен съд, първи състав на Осмо отделение,