Решение № 10282 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 568/2013 г.

Решение № 10282 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 568/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ес Пи Дивелопментс" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Златен рог" № 20, ет. 4, офис 5 срещу решение № 5461 от 17.10.2012 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 2672/2012 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Ес Пи Дивелопментс" ЕООД срещу акт за установяване на задължение по декларация № 014 от 29.06.2011 г. на началник отдел "Местни данъци и такси - Красна поляна" в Столична община. В определение № 9971 от 03.07.2013 г., постановено по настоящото дело, съдът подробно изложи становищата на страните, поради което не счита за необходимо да ги излага отново. В хода на устните състезания страните изложиха допълнително следното: Касаторът сочи, че в позитивното право не съществува санкция спрямо Столична община с цел възстановяване на първоначалния статус на имота, когато петнадесетгодишният срок за отчуждаване е пропуснат. Изразява несъгласие с тезата за наличие на потенциална възможност за ползване на имота. Счита, че данъците за имоти, отредени за зелени площи, трябва да отпадат автоматично с промяна на устройствения статус на имота. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения по декларация. Касаторът се представлява от адв. Александър Саздов, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община, счита същата за неоснователна. Счита, че касаторът не прави разграничение между компетентността на Столична община, свързана с обстоятелството дали е отчуждила или не до момента процесния имот и задълженията, които са вменени по силата на чл. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Тодор Пасков, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа даденото в съдебно заседание от 01.03.2013 г. заключение на прокурора, изложено в определение № 9971. С определение № 9971 от 03.07.2013 г. съдът се произнесе по допустимостта на касационната жалба и изложи фактите по делото. Страните не са ангажирали доказателства, установяващи други факти и обстоятелства. В определението съдът изложи и мотивите на първоинстанционния съд по обжалваното съдебно решение. Основният извод на съда е, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е законосъобразен. Този извод на съда е правилен. При така установените по делото факти, с оглед на доводите на касатора в подкрепа на твърдяните отменителни основания и възраженията на ответника, както и при отчитане на решение № 11 от 26.11.2013 г. на Конституционния съд, постановено по конституционно дело № 20/2013 г., спора по делото е за приложението на материалния закон. Данъкът е публично задължение, което е породено от фактическата и правна власт, която правният субект има върху съответния обект на облагане, намиращ се на територията на страната. Данъкът е проява на териториалния суверенитет на държавата и именно поради това чл. 10, ал. 1 ЗМДТ сочи, че с данък недвижими имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти. Дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот. Ползването не е елемент на фактическия данъчен състав за данък недвижими имоти. И това законодателят е посочил изрично в чл. 13 ЗМДТ - данъкът се заплаща независимо дали недвижимия имот се ползва или не. С оглед на това правилно съдът приел за неотносимо към дължимостта на данъка и следователно към законосъобразността на оспорения акт твърдението на касатора за невъзможността да ползва имота поради осъщественото отреждане на имота за зелени площи с общия устройствен план на гр. София. Единствената възможност задълженото по смисъла на чл. 11 ЗМДТ лице да не дължи данък върху недвижим имот, както правилно приел и съдът, е, ако имотът попада в някоя от лимитативно изброените от законодателя хипотези на чл. 24, ал. 1 ЗМДТ. Само тогава, въпреки наличието на пораждащата данъчното задължение правна връзка между обекта и субекта, законодателят, по свои, свързани с други цели съображения, е решил да освободи съответното задължено лице от заплащането на данък. От доказателствата по делото е безспорно, че имотът на касатора не попада в нито една от категориите по чл. 24. С оглед на това съдът правилно приел, че касаторът е задължено за данъка лице. Размерът на същия е определен правилно, а и страните по делото не спорят досежно факта, че облагаемата основа и данъчната ставка са определени правилно, в съответствие с чл. 21 ЗМДТ и наредбата по чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 22 ЗМДТ. С оглед на изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от обжалването, направеното от ответника искане и на основание чл. 161 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ съдът следва да осъди "Ес Пи Дивелопментс" ЕООД да заплати на Столична община, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от представените от ответника доказателства - фактура № 298 и служебна бележка, са в размер на 120, 00 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд