Определение № 14 от 14.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 39/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника „Петрол“ АД срещу определение на Софийски апелативен съд в частта, с която е допуснато обезпечение на предявените от „Реинлабс Русе“ ООД искове. Ищецът оспорва жалбата. С обжалваното определение апелативният съд, в рамките на въззивно производство, образувано по жалби на двете страни срещу първоинстанционно решение на Софийски градски съд, по искане на ищеца е допуснал обезпечение на предявените от същия искове по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, евентуално чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуално чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 73054.81 лв., както и искове по чл. 881, ал. 1 ЗЗД, евентуално чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 292 ТЗ и евентуално чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗД за сумите 8889.90 лв. и 636.54 лв. Приел е, че е налице реална опасност вземанията да не могат да бъдат удовлетворени предвид възможността ответникът да се разпореди с имуществото си и наличието на множество съдебно предявени претенции на други кредитори, като обезпечението следва да бъде допуснато при условие, че съгласно чл. 391, ал. 2 ГПК бъде представена парична гаранция в размер на 8000 лв. Частната жалба е допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване определение. Възражението на ищеца за недопустимост поради липса на интерес от обжалване, обосновано с твърденията, че в образуваното за изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение, постановено след обжалваното определение, изпълнително производство дължимите суми били платени, е неоснователно с оглед обстоятелството, че въззивното решение не е влязло в сила. По същество частната жалба е неоснователна. Неоснователни са доводите за липса на обезпечителна нужда. Съгласно установената последователна практика при исковете за парични вземания обезпечителната нужда се предполага, което означава, че в тежест на ответника по иска е да проведе пълно доказване на липсата й. В разглеждания случай такова пълно доказване не е налице, доколкото доказателства в тази насока не са представени изобщо, като липсата на такива не може да бъде преодоляна чрез общо позоваване на вписвания в имотния регистър, воден от АВ. Независимо от това, наличието на собственост върху недвижими имоти, дори и на стойност, значително надвишаваща размера на претендираното парично вземане, само по себе си не изключва обезпечителната нужда по принцип, доколкото последната винаги е конкретна с оглед особеностите на отделния случай. Неоснователни са и доводите за неправилно определен размер на гаранцията. Определеният от въззивния съд размер от около 10 % от размера на исковете съответства на установената практика. Позоваването на конкретни определения на ВКС като израз на съдебна практика по въпроса за размера на гаранцията при обезпечаване на иска е неоснователно, доколкото тези определения се отнасят до случаи, съществено различаващи се от настоящия, било по вида на обезпечения иск, било по вида на обезпечителната мярка. Накрая, поддържа се, че допуснатата обезпечителна мярка била неадекватна спрямо правата и законните интереси на жалбоподателя, доколкото, при наличието на недвижими имоти, налагането на запор върху банковите сметки създава възможно най-голямо затруднение на жалбоподателя, като препятства ежедневната му търговска дейност и разплащанията му. За неоснователността на това оплакване е достатъчно да се отбележи противоречието му с изложени от самия жалбоподател аргументи, че същият е публично дружество под контрола на Комисията за финансов надзор, със значителен дял на пазара на дребно с горива и други петролни продукти, при което размерът на исковата претенция изключва не само невъзможност, но дори и затруднение за ищеца да реализира вземанията си в случай на уважаване на исковете - при тези твърдения остава неясно защо и по какъв начин запор върху банкови сметки в същия размер препятства търговската дейност на жалбоподателя и създава „възможно най-голямо затруднение“, след като се твърди да не съществува затруднение за насрещната страна да събере вземането си. С тези мотиви съдът