Определение № 35 от 03.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 18/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. В. Ц. чрез адв. Т. М., срещу определение № 777 от 17.03.2021г., постановено по гр. д. № 3213/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на И. В. Ц. срещу разпореждане №22746 от 13.08.2020г. по гр.д.№ 16010/2019 г. на Софийски районен съд. С последното е върната исковата молба на И. В. Ц. за поставяне под запрещение на ответницата С. С. К.. В частната касационна жалба се излагат съображения, че определението на апелативния съд е неправилно. Твърди се, че съдът погрешно е приел, че няма задължение да уведоми страната за продължаване на срока за извършване на процесуални действия, когато тя е отправила такова искане. Жалбоподателката сочи аргументи за допуснати процесуални нарушения на първата инстанция. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответницата по частната касационна жалба С. С. К. не взема становище по нея. На 13.01.2022 г. в деловодството на ВКС е постъпила молба от жалбоподателката за спиране на производството поради настъпила смърт на С. К. на 03.12.2022 г. Към молбата е приложен и препис-извлечение от акт за смърт на лицето. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, съобрази следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните: С обжалваното определение е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за прекратяване на инициираното от И. В. Ц. производство за поставяне под запрещение на майка й С. С. К. поради неотстраняване в срок на нередовност на исковата молба. Съгласно чл.5,ал.1 от ЗЛС поставянето под запрещение цели да защити личните и имуществени интереси на лицето, чието поставяне под запрещение е поискано, като целта на производството е чрез ограничаването на дееспособността на лицето да бъдат предотвратени негови действия, които да доведат до разпиляване на имуществото му или до неоправдано увреждане на интересите му. Предмет на иска по чл. 5 от ЗЛС е дееспособността на лицето, чието запрещение се иска, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи. Съгласно т. 8 от ППВС № 5/1979 г., което не е изгубило своята актуалност, със смъртта в течение на производството по делото на този, чието запрещение се иска, това производство става безпредметно – липсва правен субект, нуждаещ се от правната закрила на запретеността. Производството за поставяне под запрещение се прекратява, а решението на първата инстанция, ако има такова, се обезсилва. В случая от представения препис-извлечение от акт за смърт се установява, че ответницата С. К., чието запрещение се иска, е починала на 03.12.2021г. От една страна, това прави безпредметно производството за поставяне под запрещение по изложените по-горе съображения, а от друга страна, лишава ищцата и настояща жалбоподателка от интерес за предявяване на частната касационна жалба. Настъпилата смърт не представлява временна пречка за движението на производството, която налага неговото спиране – поради характера му в него не се предвижда на мястото на починалата страна да се конституират наследниците й. Поради което частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане и производството по нея да бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение